Постинг
27.07.2008 17:18 -
Даниил Хармс - поезия
Автор: dum
Категория: Хоби
Прочетен: 1630 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2008 17:19
Прочетен: 1630 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.07.2008 17:19
ПОСТОЯНСТВО НА ВЕСЕЛИЕТО
И МЪРСОТИЯТА
В реките шумоли водата,
планинска сянка я покрива,
угасва слънцето. И птици
политат в сънищата сини.
А портиерът със мустака
стои пред входа ни и чака.
Врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
Минава ден, минава месец,
години после прелетяват
и хората в редици стройни
изчезват в своите гробове.
А портиерът със мустака
пред входа ни години чака,
врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
Луната, Слънцето изтляха.
Звездите се пренаредиха.
Движението се провлачи
и времето се впесъчи.
А портиерът със мустака
пред входа пак стои и чака,
врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
1933
СТРАННА СМЪРТ
Веднъж един изгладнял човек
седял на масата, ядял пържоли,
а до него седяла съпругата му и повтаряла,
че в пържолите има малко месо.
Но той ял, и ял, и ял, и ял, и ял, докато
не почувствувал из стомаха си смъртна тежест.
Тогава блъснал коварната храна,
затреперал и заплакал.
В джоба му престанал да тиктака златният часовник.
Косите му изведнъж изсветлели, погледът му се прояснил,
ушите му паднали на пода,
както падат през есента жълтите листа на тополата.
И той скоропостижно умрял.
1935
ВАРИАЦИИ
Сред гостите, по риза само
седял замислено Петров.
Мълчали всички. Термометър
там над камината висял.
Мълчали всички. Рог ловджийски
там над камината висял.
Петров стоял. А часовете
летели. Огънят горял.
Стояли гости край бюфета.
Стоял Петров. И пън горял.
Часовникът показвал осем.
А термометърът блестял.
Сред гостите по риза само
стоял замислено Петров.
Мълчали всички. Рог ловджийски
там над камината висял.
Мълчали тайнствено стрелките.
И пън в камината горял.
Стоял Петров унил. Но ето
че нещо става там. Раздал
се звън страхотен от антрето,
ключ в бравата се превъртял.
Надава рогът силен вой
и всички гости стават прави.
Петров крещи: „О, Боже мой!”
и долу пада той убит.
А гостите се мятат, плачат.
Те термометъра тресат.
И през Петров със вик търчат.
С ковчега на ръце вървят.
И вътре сложили Петров,
излизат и крещят „готов!”.
И МЪРСОТИЯТА
В реките шумоли водата,
планинска сянка я покрива,
угасва слънцето. И птици
политат в сънищата сини.
А портиерът със мустака
стои пред входа ни и чака.
Врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
Минава ден, минава месец,
години после прелетяват
и хората в редици стройни
изчезват в своите гробове.
А портиерът със мустака
пред входа ни години чака,
врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
Луната, Слънцето изтляха.
Звездите се пренаредиха.
Движението се провлачи
и времето се впесъчи.
А портиерът със мустака
пред входа пак стои и чака,
врата си мръсен под калпака
почесва. Зад стъклата бесен
шум се разнася, и звънят
бутилки, и се чува песен.
1933
СТРАННА СМЪРТ
Веднъж един изгладнял човек
седял на масата, ядял пържоли,
а до него седяла съпругата му и повтаряла,
че в пържолите има малко месо.
Но той ял, и ял, и ял, и ял, и ял, докато
не почувствувал из стомаха си смъртна тежест.
Тогава блъснал коварната храна,
затреперал и заплакал.
В джоба му престанал да тиктака златният часовник.
Косите му изведнъж изсветлели, погледът му се прояснил,
ушите му паднали на пода,
както падат през есента жълтите листа на тополата.
И той скоропостижно умрял.
1935
ВАРИАЦИИ
Сред гостите, по риза само
седял замислено Петров.
Мълчали всички. Термометър
там над камината висял.
Мълчали всички. Рог ловджийски
там над камината висял.
Петров стоял. А часовете
летели. Огънят горял.
Стояли гости край бюфета.
Стоял Петров. И пън горял.
Часовникът показвал осем.
А термометърът блестял.
Сред гостите по риза само
стоял замислено Петров.
Мълчали всички. Рог ловджийски
там над камината висял.
Мълчали тайнствено стрелките.
И пън в камината горял.
Стоял Петров унил. Но ето
че нещо става там. Раздал
се звън страхотен от антрето,
ключ в бравата се превъртял.
Надава рогът силен вой
и всички гости стават прави.
Петров крещи: „О, Боже мой!”
и долу пада той убит.
А гостите се мятат, плачат.
Те термометъра тресат.
И през Петров със вик търчат.
С ковчега на ръце вървят.
И вътре сложили Петров,
излизат и крещят „готов!”.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Wonder
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
