Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2008 15:55 - Никола Вапцаров
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 2109 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.11.2008 15:56


http://vbox7.com/play:14a214ac


Един слеп


Един слеп

свири на чело

в кварталното кино.

И теб

ти се струва,

че чуваш

на тройка в степта необятна звънци

и виждаш дори

как мъж и жена се целуват.

Облечени в боброви шуби,

снегът ги милува...

А те са сами –

далече от хората груби.

О, колко различен

е нашият слух

и колко далече

сме с тебе сега!...

Аз виждам: разкаляна вечер.

Тъга

притиска квартала...

И знам,

че там –

зад всяка стена

и ограда –

страда

един

отхвърлен син

на живота.

Притихва последната нота

на този миньорен пасаж.

Ти още живееш със своя

далечен, загубен мираж.

Не чувстваш, че вече покоя

е само привиден. Сега

за мене дори е обида

да креташ със куха тъга,

да хленчиш, задето умира

в Испания рицар. Защо,

когато светът е миниран

със ново идейно ядро;

когато над твоите степи,

покрити от белия сняг,

преминал е пролетен ветър,

преминал е бързия влак

на новите хора, донесли

слънца от Кавказ и Урал,

и няма ни спомен далечен

от дивата степна печал.

 

Послушай,

и в свежия ручей

на този съсзвучен поток

умий си очите,

и гледай –

светът е широк!

Светът е в тебе и мен

и в тази тълпа,

която наричат безлична.

Но аз я обичам,

защото тя крачи нагоре,

към новия ден,

защото се бори!

 

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!



ВРАБЧОВА СГОВОРНА ДРУЖИНА

Врана, лакома и стара,

пазела със бой и вик

падналия на пазара

от конете ечемик.

 

Малкият врабец Сивушко

я замолил простодушно:

– Чик-чирик, чик-чирик,

дай ми малко ечемик!

 

– Га-а, га-а, закога

теб ти трябва ечемик?

– Чик-чирик, засега!

– А не искаш ли ритник?

 

Домъчняло на Сивушко –

бил неопитен и млад.

Под една стреха се сгушил

и треперил той от глад.

 

След Сивушко друг дошел –

пак премръзнал, изгладнел –

и заплакал той: „Чи-ри-ли

във стомаха ми игли,

във стомаха ми от глад

сто игли сега бодат!“

 

А след него – трети, пети,

петдесети и стотици

гладни мършави врабчета

и врабици.

 

Сбрал се врабчовия свет

под стряхата на съвет.

И решили с всички сили,

попрестане ли снега,

да сразят врага.

 

А от облаците бели

те изпрели сто къдели,

та започне ли войната –

да са топличко обути,

та започне ли войната –

да си имат парашути.

 

И денят на свободата

най-подир дошел. Ятата

се издигнали високо

във небето синеоко.

 

Най-напред летели в строя

рошопери бомбардери,

а след тях на две-три мили –

сто ловджийски ескадрили.

 

Боят свърши със победа.

Би се храбрата дружина.

Който иска, нека гледа

как от враната остана

само пух и перушина.



Тагове:   Никола,   Вапцаров,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anastasiia - Стиховете на Вапцаров са нещо много любимо за мен...
29.11.2008 00:50
...Знам ги почти всички... Ето едно от тях, което често съм изпълнявала...

Писмо

Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА





Майко,



Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

Фернандес

го няма днес!

Фернандес

лежи в полята

пред стените

на Мадрид.



Той бе толкова добър,

те защо ми го убиха?

И след неговата смърт

боят им нима ще стихне?



Майко, само теб една

мойта скръб да кажа мога.

Знаеш как е през война,

колко са сълзите много. –



Взреш се в нечии очи

и утеха в тях подириш,

ала скръб и там горчи

и сълзи, сълзи напират...



Може би е брат умрел,

може би любим е паднал,

може би един шрапнел

е отнел прекрасна младост.



Може би сега и тя

като мен напразно чака,

ала влажната земя

го държи в прегръдка яка...



Майко, ти не го кори,

че отиде да се бие.

Фернандес бе прав, дори

мисля, че грешиме ние. –



Само той от нас прозре

истина една в живота –

по-добре е да умреш,

вместо да живееш скотски.



Хляб си имахме. Един

бе достатъчен за двама.

Но за бъдещия син

щеше ли да стигне, мамо?



После има друго. То

някак мъчно се разбира.

Тръгват. Бият се. Защо?

Само хлябът ли ги сбира?



Днес погребваха стоте,

дето ги зари блиндажа.

Аз с очите си видех,

но не мога да разкажа



колко странно бе това,

колко чудно бе за мене,

как във нова светлина

бяха хората огрени.



Аз видях, видях за миг

през дъските на ковчега,

през ковчежните дъски

те ръцете си протегат.



Те се сливат в свойта смърт,

във един човек се сливат

и в очите им горят

пламъци на смърт щастлива...



Изведнъж разбрах, че той

все пак трябваше да иде.

Милият, загина в бой

и не ще го вече видя.



Майко, Фернандес убит!

Фернандес го няма, мамо!

Фернандес лежи зарит!

Поплачи за младостта му.



Но пред стария мълчи! –

Тази скръб ще го разнищи.

Скрито нейде поплачи

и не казвай нищо, нищо...



Ако някой разбере,

ако някак той усети,

ти кажи, че сме добре

и очакваме детето.



Ти кажи му: "Долорес

детски приказки се учи.

И те питат с Фернандес

внук ли искаш, или внучка."



Друго да ти пиша, пак

скръб ще бъде, майко моя.

С поздрав: твоя дъщеря

Долорес Мария Гойя.


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466144
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031