Постинг
03.06.2009 13:09 -
Даниил ХАРМС
Автор: dum
Категория: Хоби
Прочетен: 4843 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2009 13:13
Прочетен: 4843 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 03.06.2009 13:13
Свят
Аз си казвах, че аз виждам света. Но целият свят бе недостъпен за моя поглед и аз виждах само части от света. И аз наблюдавах свойствата на тези части и наблюдавайки свойствата на частите, аз правех наука. Аз разбирах, че има умни свойства на частите и има неумни свойства в същите тези части. Аз ги делях и им давах имена. И в зависимост от свойствата им, частите на света бяха умни и неумни.
И имаше такива части на света, които можеха да мислят. И тези части гледаха други части и мен. И всички части си приличаха една на друга и аз приличах ан тях. И аз разговарях с тези части от света.
Аз казвах: Гръм части.
Частите казваха: Сноп време.
Аз казвах: Аз съм също част от трите завоя.
Частите отговаряха: Та ние сме малки точки.
И изведнъж аз престанах да виждам тях, а после и другите части. И аз се изплаших, че ще рухне светът.
Но тук разбрах, че не виждам частите поотделно, а ги виждам вкупом. Отначало си мислех, че това е НИЩОТО. Но после разбрах, че това е светът, а това, което виждах преди, не беше светът.
И аз винаги знаех, какво е това свят, но което виждах преди, аз не го познавам и сега.
И когато частите изчезнаха, то техните умни свойства престанаха да бъдат умни и техните неумни свойства престанаха да бъдат неумни. И целият свят престана да бъде умен и неумен.
Но тъкмо аз разбрах, че аз виждам света – и аз престанах да го виждам. И аз се уплаших, мислейки, че светът е рухнал. Но докато аз така мислех, аз разбрах, че ако би рухнал светът, то аз така вече не бих мислил. А аз го гледах, търсейки света, но не го намирах.
А после и да се гледа нямаше накъде.
Тогава аз разбрах, че докато имаша някъде да се гледа, около мен е имало свят. А сега го няма. Има ме само мен.
А после аз разбрах, че всъщност аз съм света.
Но светът – това не съм аз.
Въпреки, че в същото време аз съм света.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
И повече аз нищо не мислех.
- Седи си Пушкин у тях си и мисли: "Аз съм гений, добре. Гогол също е гений. Но нали и Толстой е гений и Достоевски, бог да го прости, е гений! Кога ще свърши всичко това?" И тук всичко се свърши.
1.
анонимен -
:))
03.06.2009 13:23
03.06.2009 13:23
:))
цитирайПоздрави!!!
цитирайа света го нямаше. Уплаших се, но тогава видях теб и разбрах, че ти си света!
Дано тук никога нищо не свърши , защото ще свърши и моя свят!
Поздрави от мен.
цитирайДано тук никога нищо не свърши , защото ще свърши и моя свят!
Поздрави от мен.
4.
amenda -
"Всеки човек е една бездна. . . ...
11.04.2010 23:19
11.04.2010 23:19
"Всеки човек е една бездна...Може да ти се завие свят, ако надзърнеш в нея."
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Wonder
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог