Свят

Аз си казвах, че аз виждам света. Но целият свят бе недостъпен за моя поглед и аз виждах само части от света. И аз наблюдавах свойствата на тези части и наблюдавайки свойствата на частите, аз правех наука. Аз разбирах, че има умни свойства на частите и има неумни свойства в същите тези части. Аз ги делях и им давах имена. И в зависимост от свойствата им, частите на света бяха умни и неумни.
И имаше такива части на света, които можеха да мислят. И тези части гледаха други части и мен. И всички части си приличаха една на друга и аз приличах ан тях. И аз разговарях с тези части от света.
Аз казвах: Гръм части.
 Частите казваха: Сноп време.
Аз казвах: Аз съм също част от трите завоя.
Частите отговаряха: Та ние сме малки точки.
И изведнъж аз престанах да виждам тях, а после и другите части. И аз се изплаших, че ще рухне светът.
Но тук разбрах, че не виждам частите поотделно, а ги виждам вкупом. Отначало си мислех, че това е НИЩОТО. Но после разбрах, че това е светът, а това, което виждах преди, не беше светът.
И аз винаги знаех, какво е това свят, но което виждах преди, аз не го познавам и сега.
И когато частите изчезнаха, то техните умни свойства престанаха да бъдат умни и техните неумни свойства престанаха да бъдат неумни. И целият свят престана да бъде умен и неумен.
Но тъкмо аз разбрах, че аз виждам света – и аз престанах да го виждам. И аз се уплаших, мислейки, че светът е рухнал. Но докато аз така мислех, аз разбрах, че ако би рухнал светът, то аз така вече не бих мислил. А аз го гледах, търсейки света, но не го намирах.
А после и да се гледа нямаше накъде.
Тогава аз разбрах, че докато имаша някъде да се гледа, около мен е имало свят. А сега го няма. Има ме само мен.
А после аз разбрах, че всъщност аз съм света.
Но светът – това не съм аз.
Въпреки, че в същото време аз съм света.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
И повече аз нищо не мислех.

• Седи си Пушкин у тях си и мисли: "Аз съм гений, добре. Гогол също е гений. Но нали и Толстой е гений и Достоевски, бог да го прости, е гений! Кога ще свърши всичко това?" И тук всичко се свърши.

:))

Поздрави!!!

а света го нямаше. Уплаших се, но тогава видях теб и разбрах, че ти си света!

Дано тук никога нищо не свърши , защото ще свърши и моя свят!
Поздрави от мен.

"Всеки човек е една бездна...Може да ти се завие свят, ако надзърнеш в нея."