Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 21:22 - Хенри Чарлз Буковски
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 5631 Коментари: 10 Гласове:
5



Mъжът на Жената 


Мечтата на една жена

е мъж с неокосмени гърди,

малко потен,като цяло чист,

с не много къса,с не много дълга коса,

небрежен и с брада

на най-малко три дни,

с избелели дънки и дъх на малц.

Eдно към едно и половина на килограми,

и по-висок,определено по-висок от нея,

достатъчно умен, за да я боготвори,

достатъчно красноречив, за да я ухажва,

достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове.

Даже не е необходимо да я забавлява,

важното е да я чука,прилично вулгарен,

достатъчно циничен,малко мръсник,

много луд,с белег на лявата вежда и на десния хълбок.

Той няма да остане,той ще я завлече някъде за известно време.

Ще чука и ще лиже,и пак ще чука и пак ще лиже.

Ще  спи малко и ще я буди, за да я чука.

Ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко домати,

и много, обилно много магданоз и бадеми,

за да чука още и още.

И няма да мие чинии - ще ги изхвърля.

Той няма да пие бира, за да не му пада...

Той също така няма да й остави бебе за спомен,

ще я остави пред дома й.

А на нея й остава да си купи ново бельо

за под вмирисания му на цигари и пот,уиски и пушек

пуловер и да мастурбира...

***


Мечтата на един мъж

е курва със златен зъб и жартиери,

напарфюмирана , с изкуствени мигли,

грим,обеци,светло розови пликчета,

саламен дъх,високи токове,

дълги чорапи с много малка

бримка от задната страна на левия,

малко пълничка,малко пияна,

малко глупава и малко луда

която не разказва мръсни вицове.

И има три пъпки на гърба си,

и се преструва че харесва симфонична музика,

и която ще остане седмица,

ще мие съдовете и готви и чука и духа.

Ще почисти кухненския под

и няма да показва снимки на децата си,

и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг.

Или къде е учила, или къде се е родила,

или защо е влязла в затвора последния път,

или в кого е влюбена.

Само една седмица ще остане,

ще свърши работата си и ще си иде,

и никога няма да се върне обратно

за тази обеца върху шкафчето.

***

момичетата които следвахме до вкъщи

в прогимназията двете най-хубави момичета бяха
Ирен и Луйс,
те бяха сестри;
Ирен беше с година по-голяма, малко по-висока
но беше трудно да избереш между
двете;
те бяха не просто хубави а
удивително красиви
толкова красиви
че момчетата ги избягваха
те се ужасяваха от Ирен и
Луйс
които не страняха въобще;
дори се държаха по-приятелски от повечето
но
се обличаха малко по-
различно от другите момичета;
винаги носеха копринени дълги чорапи върху
високи токчета,
блузи,
поли,
нови тоалети
всеки ден;
и един следобед
приятелят ми Болди и аз ги проследихме
от училище до вкъщи;
нали разбираш, ние бяхме един вид
лошите момчета в околността
така че това малко или повече
се очакваше
вървейки на десетина крачки зад тях;
не говорехме
просто ги следвахме
наблюдавайки
грациозното им полюшване
баланса на
бедрата.

толкова ни харесваше че
ги проследявахме от училище до тях
всеки ден.

после те влизаха в къщата
ние стояхме на тротоара отвън
пушехме цигари и си говорехме.

“някой ден” казах на Болди
“те ще ни поканят вътре в
къщата и ще ни
ебат”

“наистина ли мислиш така?”

“разбира се.”

сега
50 години по-късно
мога да ви кажа това никога не стана
– независимо от всичките истории които
разказахме за момичетата;
да, това е една мечта която
те кара да продължаваш
тогава и
сега.




***

нямаме пари скъпа, но имаме дъжд

наречи го парников ефект или както пожелаеш
но просто вече не вали както по-рано.
особено си спомням дъждовете от
времето на депресията.
нямаше никакви пари но имаше
дъжд в изобилие.
не валеше само една нощ или
един ден,
ВАЛЕШЕ 7 дни и 7
нощи
и в лос Анджелис уличната канализация
не беше направена да понесе толкова много
вода
дъждът валеше ПОРОЕН и
ПОДЪЛ и
НЕПРЕСТАВАЩ
СЛУШАХМЕ как барабани по
покривите и по земята
водопади от дъжд се стичаха
от покривите
имаше и ГРАДУШКА
големи ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТА
бомбардираха
експлодираха разбивайки се в разни неща
и дъждът
просто не
СПИРАШЕ
и покривите протичаха –
купички
готварски тенджери
бяха поставяни навсякъде;
водата капеше в тях шумна
и трябваше да бъдат изпразвани
отново и
отново.
дъждът се покачваше над уличните бордюри,
заливаше поляните, изкачваше се по стъпалата и
влизаше в къщите.
навсякъде парцали и хартиени кърпи,
дъждът често се изкачваше през
тоалетните: клокочещ, кафяв, въртящ се, неистов
и всички стари коли оставаха на улицата,
коли които имаха проблеми със запалването в
слънчеви дни,
и безработните мъже стояха
загледани през прозорците
към старите машини умиращи
като живи същества там отвън.
безработните мъже,
неудачници в неудачно време
бяха затворени в къщите си със своите
жени и деца
и
домашните си животни.
животните отказваха да излизат навън
и оставяха своите отпадъци на
странни места.
безработните мъже полудяваха
затворени със
своите някога красиви съпруги
започваха ужасни разправии
след като намираха в пощенските си кутии
бележки за пресрочена ипотека.
дъжд и градушка, консерви с боб,
хляб без масло; пържени
яйца, варени яйца, яйца на
очи; сандвичи с
фъстъчено масло и по едно невидимо
пиле във всяка тенджера.
баща ми, някога добър човек
най-добре биеше майка ми
когато валеше
аз се хвърлях
между тях,
краката, коленете,
писъците
докато те се
разтърват.
“ще те убия!” крещях аз
към него. “още веднъж я удари
и ще те убия!”
“Разкарай този кучи син
оттук!”
“не, Хенри, остани при
майка си!”
всички домакинства бяха под
обсада но мисля че нашето
понасяше повече терор от
нормалното.
и през нощта
докато се опитвахме да заспим
дъждът продължаваше да вали
и тогава от леглото
в тъмното
гледайки луната зад
набраздения прозорец
храбро
задържащ навън
повечето от дъжда,
си мислех за НОЙ и
ковчега
и мислех че Той дошъл е
отново.
всички мислехме
за това, изведнъж
просто спираше.
и изглежда винаги спираше
около 5 или 6 сутринта,
настъпваше спокойствие,
но не пълна тишина
защото всичко продължаваше да
капе
       капе
              капе
тогава нямаше смог
и към 8 сутринта
засияваше
бляскава жълта слънчева светлина,
Вангогско жълто –
неистово, ослепително!
водосточните улуци
облекчени от устрема на
водата
започваха да се разширяват от топлината:
ПУНГ! ПУНГ! ПУНГ!
всички ставаха и поглеждаха навън
към поляните
все още подгизнали
по-зелени отколкото зеленото някога
ще бъде
и към птиците
на поляната
ЦВЪРТЯЩИ
като луди,
неяли порядъчно от 7 дни и 7 нощи
изтощени от дребни
плодове
те изчакваха докато червеите
се покажат,
полу-удавени червеи.
птиците ги грабваха във
въздуха
и ги поглъщаха
жадно; имаше
косове и врабчета.
косовете се опитваха да прогонят врабчетата
но врабчетата
пощурели от глад,
по-малки и по-бързи,
вземаха своя
дял.
мъжете заставаха на верандите
пушейки цигари
съзнавайки
че трябва да излязат там
навън
и да потърсят работа
която може би не бе
там, да запалят колата
която вероятно нямаше да
запали.
и красивите някога
съпруги
заставаха в баните си,
разресваха своите коси,
слагаха си червило,
опитвайки се да сглобят своя свят
отново,
опитвайки се да забравят
ужасната тъга която ги
бе обхванала,
чудейки се какво биха могли да
направят за
закуска.
по радиото
ни бе съобщено че
училището вече е
отворено
и
скоро след това
ето ме и мен
на път за училище,
огромни локви по
улицата,
слънцето като един нов
свят,
родителите ми назад в тази
къща,
пристигнах в класната стая
на време.
Мисис Соренсон ни посрещна
с “няма да имаме междучасие
както обикновено, площадките
са прекалено мокри.”
“ОУ”възкликнаха повечето
от момчетата.
“но ще правим
нещо специално на
междучасието”, продължи тя,
“и ще бъде
забавно!”
е, всички ние се чудехме
какво би било
това
и двучасовото очакване
ни се стори много дълго
докато Мисис Соренсон
преподаваше своите
уроци.
гледах малките си
съученички, те изглеждаха толкова
хубави и чисти и
съсредоточени,
стояха тихи и
изправени
и косите им бяха красиви
под калифорнийското
слънце.
звънецът за междучасие прозвуча
и всички ние чакахме
забавлението.
тогава Мисис Соренсон ни каза:
“сега, това което ще правим
е всеки да разкаже
на останалите какво е правил
по време на дъждовната буря !
ще започнем от първия ред
и там надясно до последния!
Майкъл ти си първи!…”
е, всички ние започнахме да разказвам
нашите истории, Майкъл започна
и така нататък,
и скоро разбрахме че
всички лъжехме, не
съвсем лъжехме но предимно
лъжехме и някои от момчетата
започнаха да се подхилкват и някои
от момичетата започнаха да им хвърлят
лоши погледи и
Мисис Соренсон каза,
“добре! искам
малко тишина
тук!
интересувам се какво
сте правели
по време на дъждовната буря
дори и на вас да не ви е
интересно!”
така че ние трябваше да разкажем нашите
истории, а те бяха
истории.
едно момиче каза че
когато дъгата
се появила
тя видяла божието лице
в единия й край.
само дето не каза в кой край.
едно момче разказа как прикрепил
рибарския си прът
на прозореца
и хванал една малка
риба
и нахранил с нея своята

котка.
почти всеки каза по една
лъжа.
истината бе просто
твърде ужасна и
смущаваща за разказване.
тогава звънецът прозвуча
и междучасието
свърши.
“благодаря ви”, каза Мисис
Соренсон “всичко това бе много
мило.
утре площадките
ще бъдат сухи
и ние ще можем да ги
ползваме
отново.”
по-голямата част от момчетата
аплодираха
малките момичета
седяха изправени и
тихи,
изглеждайки толкова хубави и
чисти и
съсредоточени,
косите им красиви на слънчевата светлина каквато
светът може би никога няма да види
отново.

***

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.






Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - наистина ме трогна
16.09.2009 21:25
жоро :))

а сега аз

как да бъдеш велик писател

трябва да изчукаш адски много жени
красиви жени
и да напишеш няколко десетки любовни поеми.
и да не се притесняваш от старостта
и/или от новоизлюпените таланти.

просто пий още бира
още и още бира

и ходи на пистата най-малко веднъж
седмично

и печели
ако е възможно.

да се научиш да печелиш е трудно –
всеки тъпак може да бъде добър губещ.

и не забравяй твоя Брамс
и твоя Бах и твоята
бира.

не спирай да го правиш.

спи до обяд.

избягвай кредитни карти
или плащай за всичко
навреме.

помни че няма задник
на този свят по-скъп от 50$
(през 1977).

и ако имаш склонност към любов
обичай първо себе си
но винаги трябва да си готов за възможността от
тоталното поражение
независимо дали причината за това поражение
изглежда добра или лоша –
първото вкусване на смъртта не е задължително
лошо нещо.

стой далеч от църкви и барове и музеи
и искай от паяка да бъде
търпелив –
времето е кръста който всеки носи
плюс
изгнанието
поражението
вероломството

целия този боклук.

седи с бирата си.

бирата е вечната кръв.

вечната любовница.

намери си голяма пишеща машина
и докато стъпките минават нагоре и надолу
под прозореца ти

блъскай я
блъскай я силно

прави го като в бой свръхтежка категория

прави го като бика който напада пръв

и помни всички стари кучета
които се бориха така добре:
Хемингуей, Селин, Достоевски, Хамсун.

ако мислиш че те не са полудявали
в малки стаички
точно като теб сега

без жени
без храна
без надежда

значи не си готов.

пий още бира.
време е.
а ако не е
това е добре
също.

превод: hano
цитирай
2. sowhat - жена на улицата обувките ...
16.09.2009 21:29
жена на улицата


обувките й
биха осветили стаята ми
като стотици свещи.
тя крачи като всички неща,
сияещи като стъкло,
като всички неща,
които имат значение.
тя отминава.

превод: хано
цитирай
3. dum - предпочитам Гош ;))
16.09.2009 21:54
от малък така ми викат.
страхотни допълнения!
цитирай
4. dum - Клопка
16.09.2009 21:55
Чарлз Буковски

не събличай любовта ми
може да откриеш манекен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми.

тя отдавна ме е
забравила.

Тя пробва нова
шапка,
с която е по-кокетна
от всякога.

тя е
дете
и манекен
и смъртта.

Не мога да мразя
това.

тя не направи
нищо
необичайно.

Просто на мен ми се иска
да беше
цитирай
5. sowhat - ми значи гош
16.09.2009 22:10
жега

бях на тавана и беше почти лято
седях и пиех вино
и гледах как сгорещените гълъби страдат и се ебат
на горещият покрив
слушах звуците на радиото и
пиех виното
седях там гол потейки се
и ми се искаше да съм в журналистическата класа
където всеки беше
гений.

беше горещо и когато ме изхвърлиха оттам заради неплатен
наем и аз се хванах с някакви железничари пътуващи
на запад - прозорците не се отваряха
и по седалките и облегалките имаше 100-годишна
прах, даваха ни консерви ,но не и отварачки
и ние разбивахме консервите в облегалките
ядяхме суров хашиш ,суров боб
водата имаше вкус на фитил от свещ
и аз скочих под една редица дървета в средата на Тексас, малък град и полицията ме намери заспал
на една пейка в парка и ме сложиха в килия само с кенеф,
без вода ,без мивка ,и ме разпитваха за обири и
убийства ,
под горещата лампа
и като не научиха нищо
ме откараха в следващия град на 17 мили оттам
дебелият ме изрита по задника
през нощта се наспах добре и
отидох в местната библиотека
където младата библиотекарка се заинтригува от
читателските ми навици
и по -късно си легнахме
и аз се събудих обсипан в белези от зъби и казах,
господи,внимавай,скъпа, ще ми докараш някой
рак!

ти си един идиот ,каза тя

предполагам че
бях

превод: Явор Немчев
_________________

:)
цитирай
6. dum - превод Хинков
17.09.2009 22:41
Наблюдавам три врабчета
кацнали на телефонен кабел
Едно отлeтя
После още едно
и то отлетя
пишещата машина е мъртва
като на погребение
Аз съм спокоен, безразличен
Налюдавам врабчетата
Мислех си че за нещо съм ти длъжен
И нещо да ти разкажа
цитирай
7. sowhat - отговаряйки на един единайсето...
17.09.2009 23:23
отговаряйки на един единайсетокласник във Филаделфия



не се тревожи за
стиховете ми:

по-късно
ще има други
неща
там отвън

повечето по-лоши
от това
да четеш моите
в клас.

превод: хано

stile

стилът е отговорът за всичко-
един млад начин да подходиш към тъпо
или опасно нещо
да правиш нещо тъпо със стил
е за предпочитане пред това да правиш нещо опасно
без стил.

Жана д`Арк имаше стил
Йоан Кръстител
Христос
Сократ
Цезар
Гарсия Лорка

стилът е различното ,
начин на правене,
начин да бъде направено .

6 чапли стоящи тихо в басейн
или ти излизаща гола от банята
без да ме
забелязваш.
цитирай
8. dum - ненаситница )
19.09.2009 01:40
ненаситница )
цитирай
9. dum - интервю на Шон Пен с Чарлс Буковски
19.09.2009 01:42
Криминале - Чарлз Буковски

ЗА АЛКОХОЛА
Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола.

ЗА ЖЕНИТЕ
Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е.

ЗА ПИСАНЕТО
Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите.

ЗА ВЯРАТА
Вярата е за онези, които я имат. Само не ме обременявайте с нея. Имам повече вяра в своя водопроводчик, отколкото във Второто пришествие. Водопроводчикът поне върши нещо полезно - отпушва клозети.
цитирай
10. sowhat - "Франсин се обърна към него и ...
19.09.2009 09:10
"Франсин се обърна към него и той я прегърна. А среднощните алкохолици из цяла Америка се взираха невиждащи в стените, отказали се окончателно от всякаква борба. Не е нужно да си алкохолик, за да бъдеш наранен, да бъдеш смачкан от една жена, но би могъл да бъдеш наранен и именно поради това да се превърнеш в алкохолик. Може за известно време да си мислиш, особено когато си млад, че късметът те съпътства и понякога това дори е вярно. Но после се оказва, че действат какви ли не условности и закони, за които ти не си знаел нищо, когато си си въобразявал, че за теб нещата се развиват добре. И една нощ, една гореща лятна нощ в четвъртък, алкохоликът ставаш ти, ти си този, озовал се сам в евтина стая под наем и без значение колко пъти си се озовавал там преди, тази мисъл не те утешава, а дори те кара да се чувстваш още по-зле, защото вече си си мислел, че това не би могло да ти се случи никога отново. И можеш да направиш само едно - да запалиш нова цигара, да си налееш още едно питие, да се огледаш дали иззад олющените тапети не те наблюдават чужди очи. Заради нещата, които мъжете и жените си причиняват взаимно... и които са извън границите на човешкото разбиране."

из "Междуградски алкохолик", превод Емилия Михайлова
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 324589
Постинги: 123
Коментари: 324
Гласове: 3665
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031