Думата, за мен, като писател, е оръдие на сътворението. Думата цъфти и избликва в радостен порой. Така се ражда цяла една плеяда от герои. Нека моралистите съдят онези мъже и жени, сътворени от мен, по свое собствено усмотрение. За мен подобно отсъждане е престъпление. Всеки герой има своя собствена роля, а от ролите се ражда пиесата. Нейният успех, когато тя е завършена, е единственото, което има значение. Защо да виним героите?

Това, със сигурност, е извечната истина и за самия Творец, Който е сътворил света и мен, така смятам, бидейки капка от Неговата Радост. И с него, в Началото, е била Думата. Доброто и злото, производни на нашата морална система, в Неговите очи, са нищо. Това е Неговата Игра. Нашата собствена литература, в най-добрия случай, е бледо копие на Неговата Космология.

Така устроен, аз винаги съм осъждал строго фетиши като греха, покаянието, чистилището, ада, опрощението и други подобни догми. Всички тези фетиши са безброй прегради, които спъват свободния ход на Живота. Мисля, че самият Месия е всеобхватен, той дава еднакво любов както на светеца, така и на грешника.

Отдавна чувствам, че Месията е само на крачка от нас. Защото нашите са най-черните дни в човешката история. И ако заради това Спасителят дойде, то тогава тези са и най-светлите дни. Какво разтърсващо душата блажено изживяване е да разбереш един ден, че си се озовал в прегръдките му. Изведнъж ме вдигна като във буря, разбивайки портите на сърцето ми и изпълни съществото ми със всепроникващ звук.

Да, Дададжи, онази загадъчна същност, която изпепелява култа към личността, онзи всемогъщ никой, ми се яви в плът и кръв - Христос, Обичащият, Буда, Мъдрият, Кришна, Господарят на Висшата Йогическа Сила, Чайтания, Най-дълбоката душевна празнота, Говинда, Безкрайно примамливата мъжественост. И той ме отведе до Маханам, вечното съществуване и вечният край на моя живот. Тъй, в недрата си, аз осъзнах Божествеността. Вътре в себе си аз открих всеобхващащата дума. И чрез тази вътрешна божественост самият Дададжи се проявява.

Кой е той, тогава? Той казва, че е просто моят по-голям Брат, Дададжи. Как пленително ми разказва той за принципите, които управляват живота ми и призванието ми!

"Не пилей времето си с добродетели и пороци. те са просто рожби на ума и нямат нищо общо с Него, Безкрайният Океан от Любов. Това са просто действия и реакции, които управляват мисловното движение. Всичко, което се случва по света, е Едно. Единствен ти го възприемаш на части.""Ти си роля, измислена от Великия Творец. Играй добре своя дял, знаейки, че ти правиш това, което Той ти е отредил. Той е Пилот на живота ти и ти си тук по негова Воля, за да вкусиш от Неговата Струяща Любов.""Слей се с потока на Живота, без да се опитваш да се бориш с прилива му. Ти си Едно с Него и все пак отделен, за да можеш да бъдеш в Любовната Игра. Можеш да пропуснеш Величествената Наслада само ако позволиш на егото да се отдаде на своята значимост. Затова се потопи в Неговата Всеобхватна Любов."

Такова е неговото успокояващо послание. Той отива дори и по-нататък, от Любовната Игра към Чистото Съзнание и оттам към Бездната на Аморфното Единно Съществуване. Но той се връща постоянно, за да прегърне пак своите събратя. И продължава с освобождаващото си послание:

"Никое човешко същество не ще може да бъде Гуру. Маханам, който е Истинското Аз, е единственият Гуру. Ти си дошъл тук в единство с този Маханам, който е Принципа на Живота и източник на твоето дихание и е основата и тъканта на сътворението.""Отдай му се в любов и доверие. Отърси се от всички окови на суеверията и забраните. Не ходи против своята природа. Остави вътрешните си желания да те отведат, където пожелаят. Бъди безучастен наблюдател в спектакъла.""Никакъв аскетизъм, никакво пуританство, никакво покаяние, никакво телесно упражнение, никакво машинално бръщолевене на тайнствени срички. Всички те са просто егоистични постъпки.""Твоята вътрешна цялост може да изгрее само когато егото бъде премахнато. Само тогава постигаш съсътоянието, в което нямаш желания."

По този начин Дададжи премахва усещането за ограниченост, от което страдат хората. Има само едно Всевишно Съществуване. Само една Истина. Защо тогава има разделения в човечеството? Във всяко сърце звъни един и същи Маханам. Оттук, цялото човечество е Едно. Всички логични действия свършват, изправени пред Истината, която е отвъд пределите на Мисълта, но винаги достижима посредством любовта и премахването на егото.

превод: Стефан Стефанов 

.