Ти си далече от мен!
А сърцето ми все още е в твой плен!
Да те милвам и целувам, да те наричам в шепота мой, защото в
моите мисли ти си моя герой.
Човека, който обичам, мъжа с топли очи, очи които
ме привличат, които са мили, добри.....
Желая в тях да се поглеждам и в чувството,
че ме обичаш да се оглеждам!
Искам те да си в моите ръце и да потъвам в тях до
забрава...
Да ме любиш с палави ръце и да ме караш до полуда да
те желая....
Мечтая милите ти думи да ги чувам всеки миг, да
усещам, че и аз те правя щастлив!
Забрави онази капризна и надута глезла, дето всички я наричат Милейди.
Виж мен. Докосни ме. Не усещаш ли?
Искам те... Искам цялата да съм Стон, разкъсал без свян тъмнината... Да треперя в ръцете ти от Желание, заради което, ще ме отрече света... Да си Страст, бежалостно разтворила устните ми в безвремие... Да съм толкова непозволено Гола, че да ме боли от докосването...
Искам да съм като ненастроено пиано в ръцете ти... С безкрайни клавиши, с които да свириш... Да съм различен звук всеки път, докато учиш нотите на възбудата ми...
Искам да съм като дъждовна капка вода, сред пустинята на устните ти... Да те имам целия, и да те пазя толкова ревниво в страха си да не те разплискам отвъд, че никога да не си ми достатъчен...
Искам те...
Искам всеки учестен удар на сърцето ти... Искам да ти принадлежи всяко късче въздух, което поемам шумно, заради теб... Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта... И да плача от освобождението...
Искам те...
Искам да оставя всяка извивка от тялото си, в паметта на сетивата ти, които ще ме запомнят завинаги... И ще ме повтарят... В жеста, с който ще впия нокти във нищото... Или ще захапвам неудържимо устните си... А после ще сричам името ти, смесвайки го със своето...
Искам да се загубя в теб и да ти забраня да ме намериш... Да съм дръзка и плаха, да съм сълза и усмивка, да съм огън и вода, да съм твоя и чужда, едновременно...
Искам да те искам...
Искам да ме искаш...
Събличай ме бавно!
Като сбъдване.

Искам те!

са подарък за света! Щастието, това прекрасно състояние, в което от преливаща радост едва знаеш къде е горе и къде – долу, сияещо усмихнато лице, тяло, заредено с радостна сила, в ума – желание да прегърнеш целия свят.

Сигурно всеки копнее за такива думи...

които изразяват това, което е в нас. Това е истинското им предназначение, нали? Въпреки, че понякога ги използваме за обратното:(