Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2011 17:08 - Веселин Ханчев
Автор: dum Категория: Поезия   
Прочетен: 4259 Коментари: 18 Гласове:
69


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Приказка

Веселин Ханчев


Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
Само тъмния вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

***

ПОСВЕЩЕНИЕ

Веселин Ханчев 

За да останеш, за да си потребен, 
за да те има и след теб дори, 
ти всяка вещ и образ покрай тебе 
открий отново и пресътвори. 
Пресътвори ги ти като лозата, 
затворила пространствата в зърна, 
като дървото в плод, като пчелата, 
създала мед от пръст и светлина; 
като жената стенеща, в която 
по-траен образ дири любовта, 
като земята връщаща богато 
и облаци, и птици, и листа. 
О, трябва всяка вещ да се изстрада, 
повторно всяка вещ да се роди 
и всеки образ, който в теб попада, 
да свети с блясък непознат преди, 
и мислите да правят в тебе рани, 
мъчително и дълго да тежат 
и всяка мисъл в тебе да остане 
като зарастнал белег в твойта плът. 
Как иначе това, което вземаш, 
стократно оплодено ще дадеш 
в горещи багри, в щик или поема, 
в космичен полет и в чугунна пещ? 
Как то ще стане дирене сурово 
и кратък залез, и другарска реч, 
и падане, и ставане отново, 
и тръгване отново надалеч, 
и ласка по косата и засада, 
и хоризонти с мамещи звезди? 
О, трябва този свят да се изстрада, 
повторно трябва в теб да се роди 
и всяка вещ и образ покрай тебе 
сърцето твое да пресътвори
за да останеш, за да си потребен, 
за да те има и след теб дори.


***

ЛЮБОВ

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"

***

Пръстен

Веселин Ханчев


За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

***

Не, не трябва

Не, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.
Трябва мислите друг да поеме
и брезата да пусне листа,
трябва кораба, влязъл в морето,
да достигне крайбрежни води,
да не спира в окопа шосето,
нероденото да се роди.

Не, не трябва напразно да стенат
непокритата къща сама,
хляба, който едва е наченат,
недошлите в ръцете писма.

Трябва залеза сам да се спусне,
трябва грозда да бъде прибран,
недокосната още от устни
да не бъде девичата длан,
да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.

О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.

***

Парижкият дъжд,
възпят от една шарманка

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма веч обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.


***

* * *

Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти.Не знаеш ти какво са
залповете, грозното "ура".

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината.Нани - на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

Веселин Ханчев

***

КРАСОТА


 

Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб.

 

Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

 

Има ли те?

Или те измислих?

 

Може би е по-добре така.

Може би,

измислена от мене,

най за дълго с мене ще си ти,

най-последна

тебе ще намразя,

най-жестоко

ще ме заболи,

ако с друга някоя

случайно

само за минута

те сменя.

***

жив съм.

нажежено е до бяло
всичко в мен.
жив съм.
падам и крещя от болка.
жив съм.
не от болестта боли.
боли ме, че съм повален.

жив съм.

като тетива треперя цял.
жив съм.
цял горя и в треска викам.
жив съм.
не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

жив съм.

хора, спрелите минути ме болят.
жив съм.
по загубените пътища крещя.
жив съм.
хора, искам рожества,
не искам смърт.

жив съм.

в мен крещи недороден света.
жив съм.
мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
жив съм.
хора,
чуйте диагнозата на болестта:

жив съм.

***

Желязото и нежността


Разпънат бях
между желязото и нежността.

Железни хора
идваха при мен и ме съветваха:
- Стани железен.
Постави в очите си две капки от олово.
Превърни езикът си в кама.
Протягай не ръце,
а чукове към хората.
Затваряй се като врата на каса.
Издигни железен дом
и постави между стените му
железни птици,
думи
и цветя.
Изстивай,
вкоравявай се,
тежи над всичко покрай теб,
за да си винаги неуязвим.
А аз бях слаб.
Незащитени бяха моите ръце
с окови.
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.
Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че никога желязото
не можеше да стигне до сърцето ми
освен куркуш.
Бях много слаб.
- Идете си железни хора - шепнех аз.

Но те не си отиваха.
Те бяха много силни.
Искаха да ме спасят от слабостта ми.
Бавно приближаваха към мен,
улавяха ръцете ми
и нежно г пречупваха,
с любов ме смазаха
върху гърдите си,
доброжелателно ме тъпчеха
и ме превиваха
под себе си.

А аз се гърчех в техните прегръдки,
аз замръзвах от милувките им,
аз крещях.
Болеше ме.
И по лицето им течаха сълзи.
Не видях
кога една сълза,
попаднала на тяхното излъскано желязо,
бе направила
ръжда.

***



СТЕНИ

Трите стени
в моята стая
бяха бели и тихи.
Четвъртата
стенеше нощем:
-Вода!

Тя вика
три нощи подред,
на четвъртата нощ
стана бяла и тиха
като другите.
Бяла,
студена
и няма.

Страшна стена.

***


ДЪРВОТО С ПТИЦИТЕ

Навело
свойта изгоряла стряха,
едно дърво сънуваше листа,
внезапно
в него паднаха
запяха
дошлите за нощуване ята.

И то напъпи цялото
и стана
огромно върху залеза студен,
то лудо зазвъня,
като камбана,
над всички минувачи
и над мен.

И всички спряхме
изведнъж,
без сили,
задъхани от работа,
от бяг,
небе голямо над града открили
и своите лица
открили пак.




***

ПОСЛЕДНО ПИСМО
 

Ще потърсиш в писмото ми моята стара любов.
Но ще срещнеш пред тебе само страшна, разголена истина!
Аз отдавна станах като другите – груб и суров,
като всички край мен -  за сърцето не искам да мисля.

И сега, във писмото си, с твърд и безмилостен стил
искам ти да узнаеш, че ние  с теб сме се лъгали.
И поетите днес не тревожат ония мечти
за спокоен живот, за опазен от бурите ъгъл.

В тия мрачно надвиснали, в тия бурни и кървави дни
сякаш нямам сърце, то е глухо, умряло, изпразнено.
Аз отвикнах в кръга на безсрамни, бездушни жени
като в предишните да обичам до болка, да мразя!

Онзи странен младеж, който целия свят покори,
който целия свят прекръстоса в мечтите си светли,
нейде много далеко отдавна, отдавна се скри
от злодейска ръка във сърцето открито прострелян.

Нима искаш да търсиш мечтателя мъртъв сега?
Нима можеш да стигнеш местата далече отнесени?
Нима можеш в шумът на дошлия при нас ураган
да дочуеш гласа на отдавна преминала песен?

***

ПОД ЛЮЛЯКА

Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.

Прегърнаха се те, под него скрити,
усмихнати, с цветчета по косите.
Вечерникът разнесе из нощта
и сладък дъх, и шепот на листа.

Ще минат дни на грижи, на раздели.
Под много стрехи те ще са живели.
Но няма да забравят за една -
за люляка край старата стена.



***


ИЗТЕГЛЯНЕ НА МРЕЖИТЕ 

В пясъка - десет чифта крака. 
Десет чифта ръце - на въжето. 

Тегли така. Тегли така. 
Изтегли цяло морето. 

Изтегли роклята на цветя, 
обещана от лани, 
хляба, огъня, солта, 
ласките обещани. 

Изтегли кончето от мукава, 
бяло, с черни копита. 

Една песен, а след това, 
уста в уста впита. 

Изтегли тютюн и платна, 
чаша вино, гърлото сгряло, 
две звезди на прозореца. Тишина. 
Малко сън за умореното тяло. 
Тегли така. Тегли така. 

В пясъка - десет чифта кр



Гласувай:
69
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Веселин Ханчев е един от голямите поети на България...
02.01.2011 17:53
Поколенията ще го откриват и преоткриват тепърва!
Стиховете му, преди всичко лириката, и сега блести с първична свежест и сила.
цитирай
2. dum - От най-големите!
02.01.2011 19:51
Преди десетилетия е писал съвременно. ))
цитирай
3. martiniki - да, колко близко
02.01.2011 20:48
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът,
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.

Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че никога желязото
не можеше да стигне до сърцето ми,
освен като куршум.
цитирай
4. tota - Благодаря ти, че си публикувал стиховете му!
02.01.2011 22:18
Голям българин, талантлив поет - несъмнено!!
цитирай
5. andromen - ...Поезия....
02.01.2011 22:19
Никога няма да забравя първото си съприкосновение с поезията му...
Понякога, провокирано дори от някой цвят, съзнанието ми повтаря неговите стихове - нали помните - "...Хосе Санча, Хосе Санча..."....Опредметявам нещата с неговите слова...
цитирай
6. wonder - Мнооого любим Поет! Ама ПОЕТ! :)))
03.01.2011 11:09
Когато бъде напълно преоткрит ще засвети безкрайно ярко.
ЧНГ, Думчик! Бродствай в красивото и замъглявай възторзите с обичи!
цитирай
7. dum - Мартеничка, ЧНГ!
03.01.2011 19:39
martiniki написа:
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът,
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.

Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че никога желязото
не можеше да стигне до сърцето ми,
освен като куршум.


В.Ханчев е от поетите, които не ми омръзва да чета. ))
цитирай
8. dum - Много правилно. ))
03.01.2011 19:42
tota написа:
Голям българин, талантлив поет - несъмнено!!


Този поет е източник на вдъхновение и пример за красив интелект.
цитирай
9. dum - Дори само заради тези два стиха си струва.
03.01.2011 19:44
andromen написа:
Никога няма да забравя първото си съприкосновение с поезията му...
Понякога, провокирано дори от някой цвят, съзнанието ми повтаря неговите стихове - нали помните - "...Хосе Санча, Хосе Санча..."....Опредметявам нещата с неговите слова...


"За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина."
цитирай
10. dum - Благодаря, Дел! ))
03.01.2011 19:48
wonder написа:
Когато бъде напълно преоткрит ще засвети безкрайно ярко.
ЧНГ, Думчик! Бродствай в красивото и замъглявай възторзите с обичи!


Хубава си!
цитирай
11. martiniki - заслужава си всеки прочит, дум:)
11.01.2011 20:10
ЧНГ!
цитирай
12. dum - ЧНГ, Мартеничке! ))
11.01.2011 21:24
Струва си. Голям поет е Веселин Ханчев.
цитирай
13. amenda - Уникални стихове! Поздрави за и...
15.01.2011 16:37
Уникални стихове! Поздрави за избора!
цитирай
14. lava - На всички 13 преди мен желая много любов през Новата година, сбъдната :))) !
18.01.2011 20:21
http://www.youtube.com/watch?v=wxKDXVbR3fc&feature=player_embedded#!
цитирай
15. borjanmljakov - Тоя не беше ли некъв придворен списовател на комунистите?
01.06.2011 15:33
.
цитирай
16. mariposatracionera - Красиво!
23.07.2011 17:27
Признавам си невежеството - за някои нямаше да се досетя, че са негови. Изсипал си ги щедро, наведнъж, а аз и едно по едно бих им се радвала.ще се връщам, благодаря ти, dum!
цитирай
17. katan - Веселин Ханчев!
27.12.2011 17:12
Един от най-любимите ми поети. Истински, чисти и светли.
Лирик и съвременен класик - всяка негова дума е писана сякаш за днешния ден.
Зачетох се като за първи път в стиховете му.
Стана ми мъчно за "жив съм" и "стени", но той и тогава е бил на висотата си - без мрънкане и без съжаление ...

Благодаря ти!
цитирай
18. lubara - Поздрави!
19.01.2012 18:13
Поет, и то незабравим!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 170452
Постинги: 122
Коментари: 317
Гласове: 3549
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031