Поздравления -
и на двете -
за вдъхновението
на поета :):):)

Прекрасно предадено, Надежда... Прегръдка от мен :)

Здравей, Дима!:) Радвам се, че ми гостуваш. Да, Таня неведнъж ме вдъхновява с постингите, с присъствието си на скъпа приятелка. Светъл съботен ден на теб! Прегръдки!:)

Малка пластика на свободата!

Да! Това е, това е! По-хубаво никой не е казал, какво е човек! Наистина!

Нямам думи , много , много ми хареса ...
Благодаря , приятелко !

Здравей, Стефане! Таня е виновна с това танго от Сачмо.:) Вчера се зарадвах, като прочетох, че блогът на вестника на Неслънчице -" BG Север" е измежду първите в класациите! Поздравления и сърдечни поздрави на нея и Бобо!:)

Таничка, радвам се, че го приемаш. Така ще бъде и в книжката, живот и здраве, като види бял свят. Ето поздрав за теб с едно танго, което обичам - :)

http://www.youtube.com/watch?v=2-8n6rTH6Ns&feature=player_embedded

С Таня се познавам лично...Така, че просто няма как да не ми хареса!!!
Жестът-също!
Б.

Лидис, благодаря за знака "mortus", както за "благословиите" на "лични". Една от причините, да имам модерация.:) Ами, какво да ти кажа - ако не ти харесва - сподели. Или по-скоро не ти харесва това, че обичам някои хора тук, които ти си провъзгласила за "неталантливи" - това е най-милото ти обръщение ..., хайде да не продължавам. За мен несъгласието е ценно. Знаеш ли, колкото пъти ме посетиш, все ми удряш палец надолу, и мълчешката се изхлузваш. Хайде, кажи си. Не те разбирам?:)

Здравей, Борисе! Благодаря ти. Споделеното от Таня в блога й, отключи мои си неща и преживявания. Много лични. Благодарна съм за приятелството й, затова, че я има, за вдъхновението и за куража. Колкото до този стих - събудих се нощес внезапно, сякаш имаше извънземно -:) (Напоследък така записвам всичко.) В действителност, "сънят" е почти тригодишен, от който буквално оцелях - (всички палци на арената бяха "надолу"). Но след тангата, които Таня ни подари снощи, съм с мисълта, че си струва човек да бъде, за да продължава да се усмихва. Дали насън или наяве, това не е най-важното..:) Как да не обичаш Таня! Тя е от хората, които могат да върнат усмивката ти. Сърдечни поздрави на теб и на Пловдив!

Браво! Поздрави и за двете.
Хареса ми много.

Здравей, Огнена71!:) Радвам се, че ми гостуваш. Дължим го на Таня. Благодаря ти. Всичко най-светло и добро на теб от сърце!:)

за хубавото стихо, Надежда!
Светла съботна вечер!

Здравей, Марине, благодаря ти. Хубава вечер и на теб! Зарадва ме с новината за книгата ти. "Да бъде слънчево във Минзухария" /стихове и римушки за деца/ - чудесно заглавие. Успех!:)

"...Човек е
малка пластика
на свободата,
въпреки раните
с чистотата
на светлината
в стигмите
скрита -
Никога не се пита,
защо обича
толкова."
Поздрави и на двете!

Благодаря ти, мила Душке! Светла и радостна вечер на теб и на твоето момиченце!

Прегърнете се и се целунете, а който ви завижда - да си изяде опашката:)

:) Виж сега, стихотворението очевидно е предизвикано от някого, който не е от женски род. Както и не споделям твърденията, че Христос е жена.:))) Този "той" няма как да го прочете, защото и представа си няма за Блог. бг.:))) Но е посветено на Таня, а ти това, надали ще го разбереш, защо, миличък Анчо или Анка 16.:) Както и да е, не се напрягай. Поздрави от нашия отбор "Таня и Надя" на твоя тим!:)))

"Никога не се пита,
защо обича
толкова."
Поздрави на теб Надя ! Поздрави и на Таня! :)

Здравей, Алекс! Благодаря ти. Хубава вечер и поздрави на теб и морето!:)

Поздрави на вдъхновителя и вдъхнвовения за хубавата творба!:)))
Хубава вечер от мен, радвам се на огнените страсти с вас!

Здравей, Bven! Сега ще е хубава, щом ти го пожелаваш! Вдъхновена вечер и на теб от сърце!:)

И двете сте ми близки!!
"Човек е
малка пластика
на свободата,
въпреки раните
с чистотата
на светлината
в стигмите
скрита -
Никога не се пита,
защо обича
толкова."

Прегръдка и за двете!!

Обича в светлина,човека-
въпросите пораждат понякога мрака на съмнението
- Обича ли!?
Бял ли е?!
Не полето е бяло, а той е тъмен силует!


"...въпреки раните
с чистотата
на светлината
в стигмите
скрита -..."

Поздрави най- сърдечни!
А на завиждащите... "опашките и каквото им е вкусно"

В рима стиховете ти звучат още по-добре, Надежда! Жалко, че аз самата не мога да пиша римувано...
Поздрав и честита нова година! Скоро не съм ти гостувала - обещавам да поправя грешката. :)

Здравей, Ати, благодаря ти, взаимно е. Радвам се, че ми гостуваш и ти благодаря за думите на Йордан Радичков. Силен постинг. Прегръщам те и хубава вечер от мен!

Здравей, Ябълчице!:) Това са шегаджии от местния тим, няма лошо. Човек се ражда в светлина и е нормално да не губи илюзиите си, нито зрението си за нея. Благодаря ти, поздрави от сърце и радостна вечер!:)

А, ето някой, който много ми липсваше.:) И който пише хубаво. Здравей, Silver4eto!:) Зарадва ме, че се отби. Щастлива и добра да бъде годината за теб със светли сбъдвания! Да бъдеш много обичана и да бъдеш!:)
Колкото до римата, важно е вътрешната рима да е в ритъм със сърцето ти. Това е. Ти ме разбираш, така че, никой ритъм не ти е чужд. Поздрави и до скоро!:)

Хареса ми стиха ти Надежда!
Човек е малка пластика....


Поздрави!

Здравей, Sparotok! Благодаря ти. Мисля, че цял живот се стремим към себе си. И когато обикнем друг човек повече от себе си, сме малка пластика на свободата. Всичко най-хубаво и на теб!

Всички са казали всичко преди мен.
Аз се замислих дали можеш да си свободен, ако си приклещен в една пластика. И се сетих за Стивън Хокинг - най-свободния човек на света. Кой беше казал, че ако на разпятието е бог, кръстът се разлиства? Дано да важи и за пластиките!
Прегръщам те, Надя :)

:) Здравей, Чайче! Стивън Хокинг! Обичам го, колкото Нютон! Ако допуснем, че всяка малка пластика е вселена, защото всеки от нас е, то Хокинг дава отговор на въпроса ти.

"Вселената е „крайна“ но „неограничена“, твърди той, "така, както е крайна и неограничена земната повърхност", но за да си представим това във вселенски мащаб, са нужни още две пространствени измерения освен познатите три."
Трябват ни пет измерения, за да го разберем.:)

Важи, разбира се. Ние сме крайни и ограничени в едно физическо тяло, но сме безгранични, когато изповядваме любовта, която движи световете. Човек е свободен само, когато обича. Прегръщам те!:)

Браво за стиха.Вземам идеята "Малка пластика"за някоя снимса.Поздрави!

:)Здравей, Митко! Като снимаш свободата и я хванеш в кадър.:) Поздрави!

Надя, тя се крепи на върха на копието./Сервантес/.Дано я хвана!

Вярвам в теб.:) Ти можеш. Успех!:)