Вали

Винсенте Алейсандре

В тоя следобяд, вали, вали чист
твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш.
Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ.
Само твоята целувка или дъжд пада в моя спомен.
Вали гласът ти, вали тъжната целувка,
дълбоката целувка,
мократа от дъжд целувка. Устната е влажна.
От спомен влажна, целувката ти плаче
откъм нежни сиви небосводи.
Твоята любов вали и мокри паметта ми,
и сипе се, и пада. Целувката
в дълбоко пада. И сив дъждът вали все още.

 
***
Първите дъждове

Еужениу де Андраде

Първите дъждове бяха така близо
до музиката
и ние забравихме, че лятото беше свършило:
една внезапна радост,
внезапна и варварска, се възкачваше и увенчаваше
с вода земята,
и бога, който бе така забравил,
изгаряше в сърцето на словото.

 
***

Жалбата

Илзе Айхингер

Моите приятели се разпиляха,
изгубих ги
между листите и клоните.
Кой ще възвърне образа им,
кой ще извади от дъжда
леките им силуети,
кой ще улови за тях облаците-шапки на планината,
кой за мен ще завърти обратно стрелките
на слънчевия ни часовник?

 

Горчиво лято

Не миряса това лято, не се наваля -
с този дъх на горчиви бадеми,
с тази празност от плач и плач от тъга,
свила вечно гнездо сякаш в мене.

Не се спря това лято, все вали и вали
и по листите капките тупат,
вън са мокри листата, като мокри мечти -
разпилени, бездомни и пукнати.

В пукнатото гърне на една мокра мечта
пускам куцото птиче да влезе
и горчивото лято на мойта тъга
във последна сълза да залезе.

Марта

Колко хубаво, че сподели това дъждовно усещане.

Направих връзка със заглавието на публикацията ти.

ето още истинска есенна и нашенска поезия

ЕСЕНЕН ДЪЖД

Тъй тихо боледува камъкът на хълма
и в прашката на вятъра дървото лудо,
и стръкчето на своето краченце тъмно...
Тъй тихо боледуват още толкова неща, та чувам -

по улиците криви как влече нозете
процесия нестройна от старици бели.
И черквата варосана на хоризонта свети
като захвърлена в тревата челюст.

Човекът сигурно не е оставил нищо,
щом неговата смърт тръби не възвестяват,
щом не припада бедната съпруга с писък,
щом дъжд вали и близките ругаят.

Той цял живот е писал името си кратко,
за да се вижда, да личи добре. Но ето
листът изведнъж полита от стената,
завърта се за миг и тръгва към небето -

възлиза над дома, почервенял от свещи,
минава на дърветата през скъсаната цедка
и бавно се изкачва името човешко
по тъничката стълба на дъждеца.

Борис Христов



* * *

Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави;
светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло;
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.

Иван Динков