О мрак, мрак, мрак. Те всичките отиват в мрака,
във празните пространства сред звездите, в празността на празнотата -
капитаните, банкерите и знаменитите писатели,
прещедрите патрони на изкуствата, държавниците и държавните мъже,
заслужилите граждански дейци и председатели на комитети,
индустриалните аристократи, второстепенните контрахенти,
всички те отиват в мрака.
И мрак са слънцето и месеца, и алманасите на Гота,
и Борсовата хроника, и пълния Наръчник на директора,
и ледно чувството, изгубени мотивите за дейност,
и всички ние сме потеглили със тях в безмълвно погребално шествие,
във ничието погребално шествие, защото няма кой да погребем.

Аз казах на душата си, бъди спокойна, нека мракът те обземе,
ще бъде божи мрак като в театър,
угасват лампите, защото сцената ще се смени,
с гърмене кухо на кулиси, с движение на мрака върху мрак,
и ние знаеме, че хълмовете със дървета, цялата далечна панорама
и импозантната фасада ги навиват и изнасят...
Или вземете случая, когато в метрото за дълго спира влакът между станциите
и разговорите започват да заглъхват във мълчание
и виждаш как зад всякое лице духовната безсъдържателност е само по-дълбока,
и върху всякое лице остава само раснещият страх, че няма за какво да мисли.
Или когато мозъкът под етера съзнава, но съзнава нищо...
Аз казах на душата си - бъди спокойна, чакай без надежда,
защото и надеждата ще е надежда не за истински неща, та чакай без любов,
защото любовта ще е любов, но не по истински неща, но Вярата остава,
а вярата, надеждата и любовта са всички те очакване.
Без мисъл чакай, ти не си подготвена за мисълта:
тъй мракът ще е светлина, а неподвижността пък танц,
шептене на течащ поток, светкавици през зима.
Невидимата дива мащерка, диворастящата малина,
смехът в градината и отгласите на възторга
не са изгубени, а питащи, посочват ни в агонията
на раждането и смъртта.
Ти казваш, че повтарям,
каквото казах по-напред. Ще го повторя пак.
Да го повторя пак? За да достигнеш там,
за да достигнеш там, където си,
и да се махнеш от местото, дето ти не си,
ще трябва да вървиш по път, по който няма никакви възторзи,
за да достигнеш до това, което сам не знаеш,
ще трябва да вървиш по пътя, който води във незнанието.
Да придобиеш туй, което сам не притежаваш,
ще трябва да вървиш по пътя на непридобиването
и да станеш туй, което сам не си,
ще трябва да вървиш по пътя, в който ти не си,
и туй, което ти не знаеш, е единственото, дето знаеш,
и туй, което имаш, е това, което нямаш,
и там, където си, е там, където сам не си.

Из "Йист Коукър"

Превод от английски Владимир Свинтила

Ash Wednesday
част 1

Аз нямам повече надежда да се върна,
аз нямам повече надежда,
аз нямам повече надежда да се върна пак,
окото ми в талантите на тоз, в обзора на тогоз да се заглежда
аз повече не се стремя да се стремя към тия ти неща
(защо криле да опва старият орел? Не ща! ),
защо ли да оплаквам
изчезналата власт на царството, което споменах.

Защото аз не се надявам вече да узная пак
на недвусмисления час недъгавата слава,
защото аз не мисля,
защото знам, че в мене нищо няма да съзнава
единствената истинска преходна власт,
защото аз не мога повече да пия,
виж там цъфтят дървета, пролети текат, и няма нищо пак.

Защото знам, че времето то винаги е време,
че мястото е винаги и само място,
че актуалното е актуално само за определено време
и за едно едничко местице
възрадвам се, че работите са тъй както са,
отричам аз благословеното лице,
отричам и гласа,
защото нямам повече надежда да се върна
и следователно се радвам, че нещо построявам,
с което да се радвам от сърце.

И моля Бога да е милостив към мен,
и моля аз да мога да забравя
нещата, за които в себе си говоря много,
неща, които вечно обяснявам,
понеже да се върна аз не се надявам,
то нека отговарят вместо мене тези думи,
защото стореното то е сторено, но умолявам
съдът върху ни да не гледа строго,

защото тез криле за полет повече не са настръхнали,
но бият въздуха като ветрила книжни,
тоз въздух недостатъчен изсъхнал и
по-недостатъчен от воля,
учи ни да се грижим и да бъдеме безгрижни,
и да стоиме неподвижни, моля,

моли се за нас, грешните, сега и в часа на нашата смърт
моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.

Т.С.Елиът

И него харесваш, признай си! )

това, което ме 'хваща' при четене, което ми повлиява в известна степен. извиква някаква емоция у мен, прави ме съпричастна към преживяванията на твореца/героя...та в този смисъл харесвам ужасно много автори