Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2007 11:37 - Яна Язова
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 1274 Коментари: 2 Гласове:
0



МЪГЛА

Днес облаците плуват

и вълци скитат по мъгла.

Загубената сврака писка,

но аз да пея бих могла.

 

И в тоя ден аз бих запяла

на сиротни деца с гласа;

че феята ни е завела

в гора от златни дървеса.

 

В бонбони къщици белеят,

в коприна куклите стоят.

И клетите деца се смеят,

дори да гледат се боят.

 

Сънуват ли ги заблудени? —

Със вълци свраки по мъгла...

А зад прозорците студени

да плача, да ридая бих могла.

***

В НОЩТА


И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.

А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.

Нощта... Защо е толкоз безучастна?

Като всички нощи... А сякаш тази, по-опасна

 

от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.

Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.

Дъхът й — мухлест дъх на самост и разлъка.

И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!

 

Спрях... и се озърнах... и се присвих в полите й студени.

За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.

Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!

Без дъх, без ум. И колко си самотна...

***

МАСКА

На първа младост при нежната ласка

на устни ми стонът в усмивка избликна;

душата ми свойта гримаса обикна —

всред всички открити — аз ходех със маска.

 

Чисти зениците — в тях никой не зърна

отдавна закърмена змийска отрова;

спи ми и злобата — не ще я отровя —

и дните си минали не мога да върна.

 

Но всяка нощ нова си маска чертая,

и денем под нея от страх се прикривам,

и спомена тайно в сърце си заривам —

и вече коя съм — самичка незная.

 

И мисля: към гроба ме старост затласка —

на моя дух грохнал дойде ли смъртта?

Когато за път ще ме вземе и тя —

кого ще намери под смъртната маска?

***

В ТИНЯТА

Нарочено страстно цигулките пеят,

разпуснах безмълвна прозирен воал...

и впитите в мене очи — те пак пламенеят!

Цигулките ронят безгласна печал.

 

Обжегва ги страст... и ръце се простират...

В уста ми се впиват пияни уста...

Горещи и алчни ме пръсти допират...

Усмихвам се жалко... Заглъхна нощта.

 

На пладне едва се от одъра вдигам.

Натегнали клепки, в устата горчи...

И с поглед забулен едва придостигам

пречистата радост на дневни лъчи.

 

Оглеждам се робко... Усмихвам се бледно.

Отдавна веч огънят в мен не гори.

Протягам ръце си и казвам му ледно:

"Нощта е изминала. Дай ми пари!"

 

И всяка нощ свяст и печал упоявам.

Отдавна спи огън в гърди... не гори...

И нищо не се сещам, когато пропявам

над всички бездушно и ледно: "Пари!"

***







Тагове:   Яна,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skribezium - Дали?
15.12.2007 19:27
Дали има още хора като теб, които помнят една от най-трагичните имена в българската литература, каквато за мен е Яна Язова. Засега познавам само нейния роман "Левски".
Благодаря, че напомняш за забравените имена на българската литература.
цитирай
2. dum - има, има )
17.12.2007 16:14
наистина е трагедия, че познаваме повече чуждото творчество, а не своето родно ((
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466192
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031