МЪГЛА
Днес облаците плуват
и вълци скитат по мъгла.
Загубената сврака писка,
но аз да пея бих могла.
И в тоя ден аз бих запяла
на сиротни деца с гласа;
че феята ни е завела
в гора от златни дървеса.
В бонбони къщици белеят,
в коприна куклите стоят.
И клетите деца се смеят,
дори да гледат се боят.
Сънуват ли ги заблудени? —
Със вълци свраки по мъгла...
А зад прозорците студени
да плача, да ридая бих могла.
***
В НОЩТА
И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта... Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи... А сякаш тази, по-опасна
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.
Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.
Дъхът й — мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!
Спрях... и се озърнах... и се присвих в полите й студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна...
***
МАСКА
На първа младост при нежната ласка
на устни ми стонът в усмивка избликна;
душата ми свойта гримаса обикна —
всред всички открити — аз ходех със маска.
Чисти зениците — в тях никой не зърна
отдавна закърмена змийска отрова;
спи ми и злобата — не ще я отровя —
и дните си минали не мога да върна.
Но всяка нощ нова си маска чертая,
и денем под нея от страх се прикривам,
и спомена тайно в сърце си заривам —
и вече коя съм — самичка незная.
И мисля: към гроба ме старост затласка —
на моя дух грохнал дойде ли смъртта?
Когато за път ще ме вземе и тя —
кого ще намери под смъртната маска?
***
В ТИНЯТА
Нарочено страстно цигулките пеят,
разпуснах безмълвна прозирен воал...
и впитите в мене очи — те пак пламенеят!
Цигулките ронят безгласна печал.
Обжегва ги страст... и ръце се простират...
В уста ми се впиват пияни уста...
Горещи и алчни ме пръсти допират...
Усмихвам се жалко... Заглъхна нощта.
На пладне едва се от одъра вдигам.
Натегнали клепки, в устата горчи...
И с поглед забулен едва придостигам
пречистата радост на дневни лъчи.
Оглеждам се робко... Усмихвам се бледно.
Отдавна веч огънят в мен не гори.
Протягам ръце си и казвам му ледно:
"Нощта е изминала. Дай ми пари!"
И всяка нощ свяст и печал упоявам.
Отдавна спи огън в гърди... не гори...
И нищо не се сещам, когато пропявам
над всички бездушно и ледно: "Пари!"
***
Благодаря, че напомняш за забравените имена на българската литература.
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог