Постинг
17.12.2007 16:24 -
Деница Кирова
Между световете
Прежалих нежните куплети,
крилатия си път по въздуха,
дъгата златна на щастливците,
и казах: Господи, пусни ме
да сляза вече на земята,
да ме възседне като всички
сатирът - земното притегляне.
Съмнение заседна в мене
като проклета кост от ябълка,
небето ми е отесняло,
дано пръстта ми е по мярка.
По моста между световете
се спускам като древен паяк.
И колко ли светлинни кванта
са нужни да довърша плетката…
***
Цигуларя
В онази клетка - на десетия етаж
живее Цигуларя.
Той няма ден и своя нощ -
с цигулката си само разговаря.
Притиска я с трепереща ръка,
целува я и после я оставя
кръстосва бързо - стая и антре
и пак - безумно ще я уговаря.
Поне една, поне една
въздишка или дума…
Но тя е безразлична. Тя
е от дърво. Без струни.
Всички струни - до една
е скъсал Цигуларя.
Отдавна преди сто лета -
когато я забрави
Сама в ъгъла, без глас.
от самота умряла
цигулката не е жена
и сам е Цигуларя.
***
Раздавай картите, живот!
Играта продължава.
Научих покер и белот,
но теб какво да правя?
Игра последния си коз,
петлите - виж - пропяват.
Догаряш като фас живот
и само фарс остава.
http://www.liteos.de/deni.htm
Прежалих нежните куплети,
крилатия си път по въздуха,
дъгата златна на щастливците,
и казах: Господи, пусни ме
да сляза вече на земята,
да ме възседне като всички
сатирът - земното притегляне.
Съмнение заседна в мене
като проклета кост от ябълка,
небето ми е отесняло,
дано пръстта ми е по мярка.
По моста между световете
се спускам като древен паяк.
И колко ли светлинни кванта
са нужни да довърша плетката…
***
Цигуларя
В онази клетка - на десетия етаж
живее Цигуларя.
Той няма ден и своя нощ -
с цигулката си само разговаря.
Притиска я с трепереща ръка,
целува я и после я оставя
кръстосва бързо - стая и антре
и пак - безумно ще я уговаря.
Поне една, поне една
въздишка или дума…
Но тя е безразлична. Тя
е от дърво. Без струни.
Всички струни - до една
е скъсал Цигуларя.
Отдавна преди сто лета -
когато я забрави
Сама в ъгъла, без глас.
от самота умряла
цигулката не е жена
и сам е Цигуларя.
***
Раздавай картите, живот!
Играта продължава.
Научих покер и белот,
но теб какво да правя?
Игра последния си коз,
петлите - виж - пропяват.
Догаряш като фас живот
и само фарс остава.
http://www.liteos.de/deni.htm
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Wonder
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог