Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2008 20:02 - Кирил Кадийски
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 1262 Коментари: 0 Гласове:
0



МОСТЪТ НАД ЛЕТА

Кой с каменния мост ­ опънат лък ­ о, кой! ­
след миг стрелата на потока ще запрати
срещу самото време. Ятото от дни крилати
към своя роден край ли бърза? И къде е той?

Каква утеха е, че в този свят пропукал се на две
по твоя гръб минава времето... Над Лета
все още няма мост. И в Елисейските полета
не търсят брод към други брегове.

О, мост, иззидан с хоросан от птичи сенки, накъде ме
отвеждаш ти?... И мен, и бързащото време?
Пак там навярно, там ­ отвъд преходността.

Където всичките ще спрем, сред мигове навеки спрели...
Или ще продължим над нова бездна ­ за къде ли? ­
по мост, павиран с прелетни ята...



ШЕКСПИР ­ ХХ

Дърветата по хълма ­ мрачни капитани ­
понесли са на рамо кървавия труп
на изгрева... Среднощните трагедии са изиграни
и пак на сцената ще се качи животът груб.

Стакан с отрова, удар на рапира ­
Не е за простосмъртни тоя дял;

Разсъхнат шев по черепа на Йорик ­ как вибрира
кардиограмата ти с ритъм подлудял!

За кой ли път светът от трусове се мята?
И стенеш ти, щастлив, че дишаш,
                          че жужи вън цъфналата вишна,
че атомната гъба друг ­ не теб! ­ уби...

А ­ цвете върху болничното шкафче на земята ­
духът, изпуснат от бутилката, е клюмнал ­
                                        питанка излишна:
To be or not to be!

София, юли ­ Париж, декември 2000




ПОЧТИ СОНЕТ

На Николай Панайотов

Спокоен, тих следобед. Ни ветрец, ни птича глъч.
Спи сенчестият вир. Проникнал през листата,
трепти ­ до скъсване опънат ­ слънчев лъч:
рибар невидим сякаш от бездънното небе в реката

се мъчи да извади рибата на тишината.
Тя ще му каже всичко, може би...
От не един въпрос, от не една догадка
ще го спаси... Ветрец бразди вира и ето я, тя святка,

показва се... Но къса се лъчът ­ стоустите върби
са го прегризали със ситните си щучи зъби. И нещата
отново ­ вир, листа, следобед ­ са си по местата.

Спокоен, тих следобед. Ни цвъртеж, ни повей плах...
Като в японско хайку. И в нещата ­
неща, които нямат име, но ги има тях!



Тагове:   Кадийски,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466174
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031