Разцъфтялото колибри
Дойдох до тук, до клоните на Разцъфналото дърво аз, Разцъфтялото Колибри, наслаждавам носа си и се чувствам насладено, вкусни и сладки са моите устни.
Пролетна песен
Върху цветята пее прекрасният фазан, развява песните му Владетелят на света и само неговите собствени птици му приряват. Това са червените птици, които му припяват. Книга, пълна с рисунки, е твоето сърце; дойде да ни възпяваш, о, поете, и удряш своя барабан, хората да веселиш напролет.
Приятелството
Като перо на кецал, благоуханно цвете, приятелството трепти, като пера на чапла в празнична одежда се втъкава. Птица, която чурулика като звънче, е нашата песен, как красиво я пееш! Тук, между цветя, които ни обграждат, разцъфтели клони ти възпяваш!
Другият живот
Златиста пеперуда смуче мед, отвореното цвете е моето сърце, о, приятели, бе цветето благоуханно, но дъждът го разпръсна.
Какво е поезията
Разбрах най-накрая: пея песен, гледам едно цвете, дано никога не ме напуснат.
Птицата и пеперудата
Какво казва червената божия птица? Като камбанен звън тя се носи и смуче мед. За наслада сърцето й се отваря - и то е цвете. Идва вече, идва вече пеперудата, идва леко, разтваря леки крила, каца по цветята и пие мед. За наслада сърцето й се отваря - и то е цвете.
Загадката да живееш
Не е вярно, че живеем, не е вярно, че съществуваме на земята. Аз трябва да оставя хубавите цветя, трябва да тръгна да търся загадъчното място. За кратко време тук да изпеем красивите си песни.
Въвел в мрежата: Емил Кацаров
|