Прочетен: 1789 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2008 22:28
ГОЛЯМАТА ИСТИНА
Земята! Голямата истина...
Иван Радоев
При земята голямата истина,
аз се връщам с превити плещи.
И душата ми, клонка разлистена,
на дланта ми смълчана трепти.
Приеми ме, о, земьо кърмилнице,
както кошер приема пчела...
Нека с ясния плам на светилници
слънчогледи да вдигат чела.
Нека с тихия шум на тополите
да се върна далече назад,
да си спомня за първите полети
и за първия пролетен цвят.
И над всички горчиви нещастия,
над победи, над срам и беди,
като светли и чисти причастия
да изгреят слънца и звезди.
И от техния блясък пречистена,
мойта будна душа да шепти:
Ти си тук, при голямата истина,
при безсмъртната обич си ти!
ПЛЕВЕНЕ НА БУРЕНИ II
Като живак изтръгнатият бурен
отскочи и в окото ми се впи.
И мигом стана чер денят лазурен,
и слънцето зад облак се стопи.
И болката започна да ме хапе,
по-остра от резеца на елмаз.
И неусетно в тоя мрак внезапен
с горчиви думи заговорих аз:
И радости, и скърби отминават,
но знай, Поете, крехък и раним,
че бурените страшно отмъщават,
особено когато ги плевим!...
ВЪЗПЕВ НА СЛЪНЦЕТО
А тук, в недрата на полето,
забравил всяка дива врява,
възпявам слънцето, което
все още над света изгрява.
Възпявам руйните пшеници
и говора на развигора,
и плавните ята от птици,
понесли на криле простора.
Възпявам тръпките изконни
на черноземните предели
и тия снежнобели клони
и като надежди разцъфтели.
Възпявам корените здрави
на моя род многовековен
и в мойте мисли и представи
звучи заветът му съдбовен.
О, тук, в недрата на полето,
забравил всяка дива врява,
възпявам слънцето, което
все още и за мен изгрява.
Човешката история - поглед отгоре. Съзве...
,,С КАКВАТО МЯРКА МЕРИТЕ, С ТАКАВА ...
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог