Площад номер три на галактиката

В мигове когато съм притихнал
за много неща не мога просто така да говоря
устата е голяма кутия със звуци
леко да я разклатя и ще натроша покоя
когато няма как да съм притихнал
главата е огромен склад за експлозиви
сетивата са издирили адреса
и вдъхновението неизбежно бомбардира
отвратителното в глъчката на битието
в мигове между покой и безпокойство
и душата ми увисва в пространството
тялото е лек облак
дори слаб полъх на влюбен вятър
може да ме отвее от всяка държава на света
и от името на земното кълбо да си уговоря
среща със слънцето
на площад номер три на галактиката

***

Ям музика

Щом мълчиш и не отлепваш устни

тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност

винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти,

които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща

барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен

сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика

***

Без заглавие

По «Уанфудзин» видях един студент с боси крака
но така и не можах да прочета йероглифите

на университетската значка
с една дума
босоног студент върви по «Уанфудзин»
като използва своите знания
минувачите втренчено го гледат как се е нагласил
висок и едър        но май има нещо общо

с определен вид медицински заведения
спокойно си запали цигара
извади от студентската чанта чифт пантофи
скъса и захвърли етикета
и пак сложи пантофите в чантата
съвсем изпъкнаха очите по лицата на минувачите
докато студентът не се вмъкна в един тролей
през цялото време следях усмихнатия му израз
със сигурност той стигна до психологическо заключение
той ще отмие от краката си прахта която отпреди

прикрива истинския облик на
съжденията
той с хавлиена кърпа ще постави

последната точка на своя трактат