ДЪЖД

Не знам защо така си ме омаял
с прозрачните си едри мокри капки,
дали пък от оная нощ, когато,
разгърден и отдаден пак на лятото,
поливан от кънтящите ти струи,
целувах и целуван се опивах
от влажната студеност на пороя ти
и смесвах те с безумната игривост
и бесните потоци на хормоните
И там, подпрян на влажната фасада -
и мокър, и горящ, и нереален,
почувствах се по-светъл и от огъня
и знаех, че за тебе съм създаден
Летях и не помислях за пространствата
и капките ти бяха вдъхновения,
измиващи в студената си ласка
горещата следа на прегрешението


***

СРЕЩА

Бях те вече открил. Но те срещнах на някаква гара,
влака бяхме изпуснали въпреки бързия ход,
ти стоеше сама, а аз пушех поредна цигара,
как ли там те намерих, всред толкова много народ.

Някак бързо се случи, просто очите се срещнаха,
и не знам даже думи дали размениха така,
но забравих цигарата. И ми беше горещо,
не те питах за нищо. Просто протегнах ръка...

После бързо потеглихме. Сякаш прегрял беше влака,
много бързо напуснахме пълния с хора перон
и разбрахме с души, че това е, което сме чакали,
и билети сме имали с тебе точно за този вагон...

***

МОРЕТО И АЗ

Бягаш ли, мое море...
някъде в тъмното с мрънкане?
Черното твое небе,
пак ли те плаши премръзнало?
Колко ли миди успя
в бягащ копнеж да отвориш?
Колко души и сърца,
паднаха в мъртвото, спорейки?

Няма да бъда от тях!
Мида аз няма да бъда!
Моето бяло сърце,
моето тъмно говорене...
няма да бъда вълна,
с мен и да искаш да спориш,
мога да бъда сълза...
там във солта ти разтворена!

***

 

 

 

Направо се чудя... и не мога да повярвам /ако правилно съм разбрал от Liternet/, че този мъж /военен радиоинженер по образование/ пише така, или поне официално го е обявил, едва от края на миналата година - НЕВЕРОЯТНО!

....защото мислите му някъде са чакали, да им отвори.

са нахълтали доста поривисто :)))

ето още:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=traveller&pagenum=1

Мен чак не ме грабва, но е приятно откритие. )