Влязох тихо,  

ръка ти подадох  

и смутено до тебе приседнах.  

Само бялата свещ се зарадва,  

ти към мене дори не погледна.  

После...  

После,  

когато почиствах  

на свещта прегоряла фитила,  

в миг ме парна нелепата мисъл,  

че откакто дойдох -  

си отивам.  

НИКОГА 

„Добър вечер“ шепнеш.  

Добър вечер.  

Жажда гибелна към теб ме люшва.  

Ти пристъпваш -  

тиха и далечна.  

Свети електрическата крушка  

и чертае обръчи,  

извити  

около красивото ти тяло.  

Искам да те зърна и в очите,  

искам,  

искам да те видя цяла -  

да се добера до теб посягам.  

Спъвам се,  

ала наново ставам.  

Светлината обръчите стяга -  

светлината цяла те не дава.  

Най-накрая гневно ключа щраквам -  

сянката ти плахо потреперва.  

Секва светлината.  

Ала в мрака  

няма никога да те намеря.  

НЕКА 

Влюбена си в мене -  

казват всички,  

а у тебе капка обич няма.  

Зная си го аз -  

не ме обичаш.  

Себе си ли,  

другите ли мамиш?  

О,  

ще ме обикнеш най-накрая?  

Не живея аз с надежда празна.  

Нека си на влюбена играеш:  

който не обича -  

не намразва.