***

Дари ме господ с четири неща:
ум, име, бодър дух и доброта,

И всеки надарен така от него.
Без капка скръб ще мине през света.

Съдбата си благослови и справедлив живей,
разкъсай своята скръб: волнолюбив живей!

И не тъжи, когато сред богатите те няма -
намирайки се сред бедняците, щастлив Живей!

Завист не таи към този, който смяташ за щастлив,
че към теб от завист може някой друг да е обзет!

И както да ласкаеш ти змията -
Накрая ще те клъвне за отплата.

Подлецът си е винаги подлец,
Пази се на мерзавец от ръката.

Взри се в Рудаки, когато искаш да се увериш:
не сърце у него бие, а една душа - тъга.

***

Да, пръснати сме като дребни птици,
смъртта е гарван, ние сме мушици.
Увяхва всичко на земята и цъфти,
смъртта е колело, а ние – спици.


Пред мъката – постлан килим сме ние;
в гърдите с плам, в очите с дим сме ние;
запрегнати в ярема на съдба жестока,
в море от гняв неугасим сме ние.


Овце сме ние, а светът прилича на кошара,
към нейната врата смъртта ни кара.


Без обич – обич искаш ти самата.
И търсиш истината, а си ти – лъжата.

***