Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2008 12:41 - Дела Раи
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 2847 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 17.08.2008 12:48


  Болка е

Трънливо запретнала крясък на врана,

с парченца стъкло на изпята любов,

душата ми – тръпна, оголена рана,

очите ми – някакъв облачен зов.

 

Крадливо задрямала стара надежда,

в гнездо на отдавна стаена тъга,

съдбата ми в нова посока нарежда,

и с устни разкъсва пак мойта душа.



***


Самота

Завихрена в хорото самодивско,

бездънна нощ припламва край жарта

и в кладенчовите очи на нищото,

излива свойта тъжна самота.

 

Звездите в тежък танец засияха.

От песните на славей прокънтя.

И в нищото душа затърси стряха,

измръзнала от свойта самота.


***

EGO SUM

Контрастна съм. Различна. Недостъпна.

Не ме докосвай с дъх облизостен!

Далечна съм. Вглъбена. Като влъхва.

Не спирай поглед. Гледай покрай мен.

 

Отричаща съм. Дива. Непонятна.

Чувствителна. Искряща. И дете.

Не ме сравнявай! Аз съм кръговратна.

И дракон спи в доброто ми сърце.

 

 

***

 

Бях Себе си

 

Аз съм честният човек на Диоген.    
Аз съм принцът и просякът. И съм хаос.        
Бях небето магично на граф Сен-Жермен.      
Сега съм на Гьоте новия Фауст.                              
Дори да изчезна пак ще ме има                          
през устните на стотици влюбени,                         
защото бях Себе си!                                              
И на всички човеци любима...                              

Аз съм мислеща тръстика /на Паскал/.           
Заради мен Буратино е с дълъг нос.               
Пак за мен е разказвал мистика Дедал.         
Аз пях на Орфей с ритъм бос. 
Аз бях Брадоква, влъхва и Калоян.
Аз съм вода оживена от огън.
Погледа съм прикован

на всичките твои „сбогом”.                                                          

Аз съм дуендето тъмно на Лорка.            
Танцувах с цветята на малката Ида.  
Бях и Съм!, несвяхваща роза на Борхес.        
Опитомих Малкият принц с обида.
Защото поисках. Защото мога!     

Защото не съм Пепеляшка до принц. 
Аз бях чистата истина
на всички човеци до Бога.

 

***

Душа-импресия

Изваяна от флейтата на времето,
от вятърните устни приютена,
разкъсвам се на пропасти екстремно,
раздавам се на цялата вселена.

Събрана в шепа смях, в очи щастливи,
политам необятна в свойта мощност.
Танцуваща в горите самодива,
в душата ми крещи от всевъзможност.

В целувката пренежна на лалето
откършвам си на устрема пороя.
Усмихна се, обичано небето
и ми дари смирение в покоя.


 http://wonder.blog.bg/

http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B0+%D0%A0%D0%B0%D0%B8&exact=1

 









Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 467976
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930