***

Сега се моля на лъча -
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми - на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

***
.Любов

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

***

Диша знойната природа,
слънцето ме парна зло
и стои над мене свода
като синкаво стъкло

и тревата е готова
остър дъх да разнесе.
По корицата елхoва
тича мравешко шосе.

Езерата са бездънни
и е лек живота пак...
Кой ли ще ми се присъни
в шарения мой хамак?

***

Пред любимата дават обет!
Нелюбима съм аз и не бива.
Как се радвам, че тънкия лед
над безцветна вода се разбива.

И приемайки риска, сама
ще премина по него нарочно.
спастряй всичките мои писма -
нека знаят потомците точно

колко мъдър, прославен и чист
си живял и заминал оттука.
Мигар може в такъв летопис
да намери окото пролука?

Как опива живота могъщ,
в колко мрежи се впримчват сърцата.
Нека в своя учебник веднъж
мойто име да срещнат децата

и на мойта сърдечна печал
да погледнат с усмивка лукава...
Ни любов, ни покой си ми дал,
подари ми горчивата слава.

http://liternet.bg/publish18/a_ahmatova/vecher_broenica/index.html

Подушка уже горяча
С обеих сторон.
Вот и вторая свеча
Гаснет, и крик ворон
Становится все слышней.
Я эту ночь не спала,
Поздно думать о сне…
Как нестерпимо бела
Штора на белом окне.
Здравствуй!