Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2009 15:44 - Робърт Фрост
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 2083 Коментари: 2 Гласове:
1



"Поезията е това, което се губи при превода."

СНЕЖЕН ПРАХ

Жестът на врана
посипващ над мен
прашец останал
по клон заснежен
в кръвта ми смени
унилия лад
и ме спаси
от деня прокълнат.


НЯМА ЗЛАТНА ТВЪРД

Злато тежи в цвета
ранно-зелен. Вещта
първо разлиства се в цвете;
но така само час ни свети.
Започва листопад.
Тъй Раят потъва в ад,
тъй утрото слиза в здрач и смърт.
Няма златна твърд.


ХАПКА ЗЛАТО

Над къщите вечно се стеле прах, само
мъглата крайбрежна го сляга и странно -
аз бях от децата, разбрали защо
част от развения прах е злато.
Вятър отвя праха възбог
и сля се златото със залез висок,
но бях от децата, разбрали защо
част от праха е същинско злато.
Такъв е животът в Златни врата*:
със злато е поръсена всяка храна
и аз бях детето, разбрало защо
всички ние ядем своя хапка злато.


"Любовта е неустоимо желание да бъдеш неустоимо желан."



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. henzelski - Карл Сандбърг,
03.02.2009 10:15
Стивън Крейн, Робърт Фрост, Ленгстън Хюз... Истинско удоволствие.
цитирай
2. storminside - Robert Frost
03.02.2009 22:41
The shattered water made a misty din.
Great waves looked over others coming in,
And thought of doing something to the shore
That water never did to land before.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 468325
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930