НАСЪЩНО 
  
             С мургавите колена, като топъл ръжен хляб 
                            тя ухаеше във здрача. 
                  Беше хубава жена, сложена на тоя свят 
                              като празнична   
                                      погача.                         
      И възбуден, възхитен, в миг усетил глад за грях 
                          аз протегнах си ръката, 
   но търкулна се край мен тя със топъл женствен смях
                               и изчезна в тъмнината... 


***

Дойде при мен жената на приятел,
във късна, много късна черна нощ.
Навън вилнееше помитащ всичко вятър,
подобно хищник с нечовешка мощ…

Аз спуснах белите красиви щори.
Тя - миглите над черните очи.
И съвестта във нас не проговори…
Бе много по-красиво да мълчи…

И мина цяла вечност… И тогава…
“Вън вятърът…” - тя каза с дрезгав глас.
И мина цяла вечност… И тогава…
“…виновен е…” - довърших тихо аз…

Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта…
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта…
  

ЕТЮД В ЖЪЛТО 

                    Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен,
                    и светкаше като махало полата и от жълт сатен.

                    Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак,
                    щом стъпеше красив и златен високия и строен крак.

                    Вървях подире и замаян от лъскавите обеци,
                    които скачаха, звънтяха, и пееха като щурци.

                    И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок,
                    изгубил безвъзвратно в мрака звукът на жълтия и ток.

                    Но бе ми светло на душата, и бе ми пътя озарен,
                    с надеждата, че в тъмнината една жена върви пред мен... 
 

          
                                НА КОМИНА 
  

                             На комина, на сините цигли,
                                  ще седна да гледам как
                             на нощта изпод черните мигли
                                капе гъстият мрак.

                             И върху покрива изкорубен
                                  ще се разходя важно, пък
                             ако ще да ме вземат за влюбен
                                  сантиментален щърк!

                             Ще усетя, че ти си наблизо,
                                  във градината синя, но
                             ще се местиш ти с бялата риза
                                  като лунно петно...

                             Ще почукам настойчиво с клюна
                                  да излезеш от тъмния двор,
                             и ще кажа вълшебната дума:
                                  "Мутабор"."Мутабор"!...

                             Но накрая почувствал ясно,
                                  че от мене не става халиф,
                             ще те грабна аз нежно и страстно,
                                  пак силен, настръхнал и див,

                             и на сините лъскави цигли
                                  ще седнем да гледаме как
                            на нощта изпод черните мигли
                                  капе гъстият мрак...
 

ПРИЛЕПВАНЕ 
   

               Прилепнал съм към тебе много силно
                и вкопчил съм се здраво в този брак,
                прилепнал съм към теб любвеобилно
                като чорап по нежния ти крак,

                като листо по мъхестата блуза,
                като дете към майчина пола,
                като пиявица, като вендуза,
                и като кърлеж в твоите крила

                от теб аз черпя, пия, смуча, лоча
                любов, любов, любов и пак любов,
                и нощем те затискам като плоча,
                а сутрин съм прилепнал твой пантоф

                със чувството си толкоз всеотдайно,
                че ти ме мразиш искрено и тайно... 



  

 
           

Вселената изпълнена с любов винаги е красива :)))

Кое ти хареса най-много?

Като оставим настрана формата, много ми е близко настроението в Насъщно и Етюд в жълто. А като усещане, което ме докосва - второто.

Приличам на героя на комина. Обичам да си намирам места, от които да гледам звезди, дървета или хълмове, планински върхове и и като цяло света от покрива. )

Благодаря ти за споделената красота! :)
Второто е много истинско!

Харесвам "Сутрешен сняг" и всичките негови жени.

Сутрешен сняг

Той роди се във осем,
във девет се влюби.
Във десет почти остаря.
Край велико прозрение мина на косъм -
в единайсет.
В дванайсет умря.

Във един го зариха,
в два светът го забрави,
в три друг купи ненужния гроб.
Точно в четири гладните псета се сбиха
за три кокала
в мръсен вързоп.

В пет се спусна мъглата,
в шест светът се задави,
в седем всичко съвсем опустя.
А от осем до осем сняг валя над земята
и затрупа със бяло
смъртта…

10.12.2006г.

Скоро ще правят поетично турне из страната четирима поети - Николай Милчев, Христо Карастоянов, Владо Любенов и Пламен Киров. Ще има съобщения из литературните сайтове в нета за заинтересуваните :)

Това е линк към страничката на Владо Любенов

http://geocities.com/vladolubenov/

"На комина" !!! Споделена любов-какво по-хубаво от това?
Поздрави за постинга!

И на мен ми допада. Интересен блог имаш. )

И аз харесвам всичките му жени, а и моите. ;) Хубаво допълнение си ми направила, пак заповядай!

Права си, няма по-хубаво от това. )

интересно ми е защо точно владо любенов и откъде знаеш за него:)

На комина ми е фаворитно. Майчето да извинява, ама точно формата, формата ))

Марица пак е с едни гърди пред мен (нищо, че на живо не й личи;). Аз Владо чак сега го откривам, но ще бъде оглозган насекундно.

Сигурно е заради теб, но никога не се знае. )

И на мен "На комина" ми е фаворита.