Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 20:47 - Пеньо Пенев
Автор: dum Категория: Изкуство   
Прочетен: 3840 Коментари: 3 Гласове:
24

Последна промяна: 23.11.2009 20:51


 ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

 

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

 

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

 

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

 

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

 

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

 

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

 

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

 

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

 

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

***

САМОТА

Тихо е, тихо е, тихо е

и стоя, и мълча пак в мечти.

Няма те никога, никъде...

Тишина, самота и звезди...

 

Тежка е, тежка разлъката

в тия безводни далечни гори,

обичта, жаждата, мъката

ме гори, ме гори, ме гори...



***

 

 

 

Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.



***

Негово Величество Човекът


Кой казва, че мойта Родина е

бедна на крепости,

зали,

разкошни дворци? Кой казва, че тя е

на място последно, без владетел велик,

без велики творци? Кой?

Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно

на човека труда? Елате сега

в тази земя обновена, елате и вижте

добре,

господа! Вий техника имате -

модерна, голяма! С какво ли не

вашият свят е прочут! Но нямате!

Нашите хора вий нямате - свободните хора

на свободния труд! Елате и вижте! -

Ето владетеля, на трон от упорство,

мечти

и бетон, могъщо изправен,

хванал в ръцете си

не жезъл,

а кирка,

чук

и трион!

Той

цехове има -

зали просторни, с послушни лакеи -

машини и дни.

Тук

всяка трудност е

негов затворник зад крепости яки -

заводски стени.

На труда по закона

под свое владичество

събрал всички радости,

безсмъртен навеки,

бди

и твори

той -

Негово Величество

Човекът!


***

ЖРЕБИЙ

Знам, няма и не вярвам в орис,

но вечна болка пари в мен.

Сърцето ми е пълно с горест -

за горест сякаш съм роден,

 

Преминал в жажда през пустини,

чист извор нийде не съзрях. -

На двадесет и шест години

аз цял век вече изживях.

 

Горчилка пих, горях в тревоги,

интрига дните ми смрачи -

затуй и плачещи, и строги

сега са моите очи.

 

Ех, младост! - всичко преживяла,

вървяла в мрак и светлина,

на цял свят горестта събрала -

ти само радост не позна!


***

ВИК

Мисълта ми е

        бляснала сабя,

моят стих -

        непокорен жребец;

за юздите

        ръката е слаба,

а съм ловък ездач

             и боец.

Не живее във клетка

            орелът -

иска той

    свобода

         и простор!

Отвори ми!

           Пусни ме!

            По-скоро!

Как жадувам

        с желязна ръка

моят стих

        - моят кон -

            да пришпоря

и със сабята,

        литнал в простора -

да сека...

      да сека...

              да сека...

***

ПОРЪЧЕНИЕ

Когато вече някой ден

решиш към нов бряг да отплуваш;

недей си взема сбогом с мен -

отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,

понесена вовек в сърцето-

Луната ще е пак луна

и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!

Защо е нужно да се лъжем?

Ти нямаш никаква вина

в това, че ще остана тъжен.

 

Еднъж ли горест съм познал?

Еднъж ли съм се огорчавал?

При мене който не е спрял,

не ме е само той ранявал.

 

Ти моята любов прости!

Сърцето ти не ми е длъжно...

Какво е скръб не знаеш ти,

не знаеш ти какво е тъжно...

 

За сбогом няколко слова

да каже всяка друга може.

Но ти не би могла това,

ти кръст не можеш лесно сложи.

 

Ах, ти си толкова добра!...

И в свойта нова безнадеждност

без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност...

 

Затуй когато някой ден

си тръгнеш и не затъгуваш,

недей си взема сбогом с мен,

иди си, без да се сбогуваш.
 

 

 




Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. forestlove - благодаря!
23.11.2009 20:54
благодаря!
цитирай
2. min11hetep - И аз благодаря! :)
23.11.2009 21:05
Един от любимите ми поети,
строил и творил в града на Димитров...

Много хубава вечер желая от сърце! :):):)
цитирай
3. zvezdichka - Страхотен поет,
29.01.2010 14:55
но много тъжен... Представям си, ако беше срещнал любовта на сърцето си какви стихове щяха да излязат от него! Още по-горещи...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466207
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031