Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2010 00:49 - Борис Христов
Автор: dum Категория: Изкуство   
Прочетен: 10095 Коментари: 16 Гласове:
47


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

 

Графика

 

В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.

Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.

 

Пеперуда

 

Една пеперуда ме тегли напред и духа ми тревожи -
от дългото тичане някой ден ще се запаля.
Протягам ръце да я хвана и юзда да й сложа.
И така отминавам в полето моя брат Лазар.

Но ето го селото. Старци от черни шишета отпиват.
Хукват и те да я гонят - хвърлят се лудо и падат.
А тревата жестоко с камшици ги шиба
и кръв зелена от гърбовете им капе.

Защо не почакаш, красавице? Човек полудява
от такава гонитба, а всичко е толкова кратко.
Няма от твоята кожа тъпан аз да направя,
нито за палки ще взема на някой охлюв рогата...

Още малко, нозе - напрегни се човешко бутало.
Дух мастилен, и ти - нека всичко се труди.
Още имаме сили, щом сърцето е цяло -
трябва да хванем нашата пеперуда.

Но тя възлиза по хълма и ще спре върху тая
волска жила, изкочила от врата на земята.
И може би аз ще падна до нея, без да узная
бяла ли е или червена - с точици по крилата.

 

Кост от глухарче

 

Обядва слънцето. Развързва си колана.
Изпива виното - вратът му е червен.
Залива ме... И повече не мога да остана
спиртосан в стъкленицата на тоя ден.

Гърми отвън животът и се плиска.
И въпреки че подир миг една процесия ще мине,
аз стискам шапката в ръка и мисля,
че няма смърт - не може и да има.

Дори и да умра, аз пак ще се покажа
в окото на врабче и от дървото ще ви гледам.
Или с походката на някой бръмбар важно
ще прекосявам сутрин двора на съседа.

Ще бъда трънчето, настъпено случайно,
или щурец с прегракнал глас от влагата.
Но по-добре - къпината, която си играе
с опашката закъдрена на агнето.

Ще бъда мишката - с мишлетата ще тичам
до премаляване покрай стените на затвора.
Или глухарчето, което през една тръбичка
се вслушва в болките на цялата природа.

Или пък - думата, която върху камъка ме чака
(смъртта на думите не може да надвие...)
Аз чувам как расте костта на моето глухарче.
А някой ден дано да чуете и вие.

 

Конче мое

 

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден - само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного...
А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от бога.

Но вятърът отново рог надува -
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам черния ти белег... и белия целувам -
нима ще ме оставиш, конче мое.

Да можех, бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето - сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш.

Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината.

 

Жената Мария

 

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

 

 

http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/content.htm




Гласувай:
47



1. amenda - Страшни находки правиш, поздра...
10.04.2010 15:33
Страшни находки правиш, поздравления! Освен първия стих, другите са ми непознати, но съм впечатлена. Поздрав и хубав ден :-)
цитирай
2. sowhat - ех, гош
10.04.2010 22:21
любимият ми стих е тук - жената мария.

днес казах ли ти , че си готин тип, а ? )))

СЛЕДОБЕДНО КАФЕ

Б.Христов

Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.

Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.

Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.

Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.

Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.
цитирай
3. dum - Ябълко, как така не си чела "Жената Мария"?
11.04.2010 17:26
Май ми харесва да те попълвам. ;))
цитирай
4. dum - sowhat
11.04.2010 17:28
За предпочитане е да ми го казваш всеки ден. И ще си права да знаеш. ;))
Това си беше специално за теб и знаеш за коя друга. И на нея е любим стих.

"С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
цитирай
5. sowhat - суетен, мой приятелю, ценител на прекрасните неща
11.04.2010 17:57
стихът на борис христов за мария, ме отвежда в един друг стих
ето този и ми се прищя да го споделя ...

АТЕЛИЕ



Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.



Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...



Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага -
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.



Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни -
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...



Беше кратко.



Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."

Георги Рупчев
____________________________________




цитирай
6. martiniki - ...
12.04.2010 18:44
много е голям, винаги ме кара да затаявам дъх, като тревичка в подножието на връх се чувствам чета ли Борис Христов

"Сватбата на мама" многократно ме е трогвала, но нека да има тук един

Август

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.





цитирай
7. tomich - Току-що...
13.04.2010 13:46
Току-що се запознах с ваши стихове...и открих още един вглъбен в живота поет!...
цитирай
8. анонимен - нахалство
13.04.2010 14:17
тая sowhat за ква се мисли?
цитирай
9. wonder - Още една любимост! :)))
13.04.2010 14:23
ТЪГА
Борис Христов

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.
цитирай
10. dum - Златокоске, sowhat, не дразни лъва, той и суетен е най-красивият ;))
13.04.2010 14:31
Добре, че ме подсети за Георги Рупчев. Тенкс! Имаш вкус и туйто. Ако знаеш на неговите "Улични котки" що лули съм изпушил. Ще взема да го направя днес.
цитирай
11. dum - анонимната заядливка
13.04.2010 14:32
мисли се за приятелка моя и това напълно отговаря на чувствата ми към нея.
ако издраскаш още нещо подобно, ще те трийна с удоволствие ;))
цитирай
12. dum - Някой ме е издал явно ))
13.04.2010 14:32
tomich написа:
Току-що се запознах с ваши стихове...и открих още един вглъбен в живота поет!...

цитирай
13. dum - martiniki
13.04.2010 14:34
Мартичка, страхотно допълнение! Винаги ме радваш ))
цитирай
14. dum - Уондърина, този много се колебах дали да го ;))
13.04.2010 14:35
Сега виждам, че е на място тук. Целувам ти ръка!
цитирай
15. anastasiia - Много обичам стиховете
14.04.2010 12:01
на Борис Христов... Много!...
Ето и още нещо от него..., много любимо за мен...

ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

Борис Христов
цитирай
16. ledzeppelin - Обожавам Борис Христов!
14.10.2010 23:29
Напоследък чета само по необходимост,не ми остава време за друго.
Благодаря,че напомни! :Р
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466112
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031