Постинг
12.06.2013 19:21 -
Александър Геров
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 4263 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2015 11:04
Прочетен: 4263 Коментари: 2 Гласове:
34
Последна промяна: 04.01.2015 11:04
ЦАР
Как можеш ти да бъдеш цар,
духът ти да се извиси,
ако парчето хляб като кошмар
над твоята глава виси.
1956 г.
ПРИКАЗКА
Една безкрайна приказка
разказва слънцето, събудено
за пролет, за цветя и за усмивки,
за бели полудели пеперуди.
Какъв възторг е завъртял главите ни?
Каква безумна радост ще ни грабне?
Ний слушаме и никого не питаме,
и чакаме, разтворени и жадни.
О, луд възторг, изпитан в сладки тръпки,
просмукан от кръвта и от сърцето,
ти никога не ще лежиш отъпкан,
ти винаги ще бъдеш чист и светъл!
Уви! Това е само бяла приказка,
която слънцето разказва нежно...
И пролетта ни, без любими близки,
е пуста като зима белоснежна.
РОДИНА
Невидими оръдия гърмят.
Висят над мен разкъсани просторите.
- Родино моя, трескава земя,
какво направиха със тебе хората?
МЛЕЧЕН ПЪТ
Сънят е същност на света...
Когато се събудя, трябва
да се преборвам с мисълта,
със хората, с труда, със хляба...
А в неговия скут люлян,
аз се докосвам до всемира
и все едно ми е да знам
живея ли, или умирам.
Това е същността! Светът
със свойта вечност го доказва.
А трепкащия млечен път
на сън ми приказка разказва.
Как можеш ти да бъдеш цар,
духът ти да се извиси,
ако парчето хляб като кошмар
над твоята глава виси.
1956 г.
ПРИКАЗКА
Една безкрайна приказка
разказва слънцето, събудено
за пролет, за цветя и за усмивки,
за бели полудели пеперуди.
Какъв възторг е завъртял главите ни?
Каква безумна радост ще ни грабне?
Ний слушаме и никого не питаме,
и чакаме, разтворени и жадни.
О, луд възторг, изпитан в сладки тръпки,
просмукан от кръвта и от сърцето,
ти никога не ще лежиш отъпкан,
ти винаги ще бъдеш чист и светъл!
Уви! Това е само бяла приказка,
която слънцето разказва нежно...
И пролетта ни, без любими близки,
е пуста като зима белоснежна.
РОДИНА
Невидими оръдия гърмят.
Висят над мен разкъсани просторите.
- Родино моя, трескава земя,
какво направиха със тебе хората?
Моретата се блъскат о брега
и планините се забулват с облаци.
И нещо страшно готвят ти сега
големите водачи на пророците.
Аз ще дочакам оня час велик,
когато с остри, светкащи зеници
ще тръгна като беден, прост войник,
за да те браня, майко, от войниците.
Аз ще те браня, майчице земя -
ще браня твойте птици и животни
и своята настръхнала съдба
докрай ще нося гордо и безропотно.
Когато падна смъртно наранен,
ще затръбят от болка ветровете
и мойто знаме - родното небе -
ще ме обсипе с блясъци и ордени.
Тогаз ще дойде Ботевия вълк,
ще клекне, ще ми ближе кротко раните
и аз щастлив навеки ще заспя,
защото вярно и докрай те браних.
МЛЕЧЕН ПЪТ
Сънят е същност на света...
Когато се събудя, трябва
да се преборвам с мисълта,
със хората, с труда, със хляба...
А в неговия скут люлян,
аз се докосвам до всемира
и все едно ми е да знам
живея ли, или умирам.
Това е същността! Светът
със свойта вечност го доказва.
А трепкащия млечен път
на сън ми приказка разказва.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Wonder
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог
