Преди не повече от десетина години издателите на една популярна академична библиотека за студенти направиха невероятно рискована стъпка. Те включиха в списъка си един поет и един романист, които от стотици години са изключени не само от учебните програми, но и от плановете на „сериозните издателства“ . Обявеният за порнографски роман на Джон Клеланд „Мемоарите на Фани Хил“ и събраните стихотворения на Уилям Рочестър. Докато романът на Клеланд (преведен и на български) днес не може по никакъв начин да шокира нито с език, нито със ситуации и представлява интерес за сравнение с ранните сходни образци на жанра, като например „Мол Фландърс“, положението с Рочестър не е толкова лесно.
Стиховете му, сатири и лирика, ще сепнат и тези, които са чели „мръсната“ поезия на Пушкин, Лермонтов и Елин Пелин, публикувана у нас по времето на романа на Клеланд, в един период, в който се смяташе, че това е много важно за развитието на „демократическите процеси“.
Рочестър пише творбите си през Реставрацията (1660–1700), когато интересът към лирическата поезия е изключително слаб и само голямата фигура на периода – Джон Драйдън (Рочестър изпитва неприязън към по-възрастния поет и дори почти без повод организира нападение срещу него през нощта), и комедиографите на Реставрацията успяват да поддържат любопитството на тълпите. Цяло поколение след трите граждански войни израства без театър, без литература, без развлечения. Джон Милтън не може да се смята за изключение – най-великият епически поет на Англия е боготворен като културна и политическа фигура, а „Изгубеният рай“ и „Възвърнатият рай“ вероятно се четат така масово заради привидната им близост с Библията.
Почти са забравени големите елизабетински, якобински и каролингски драматурзи на Ренесанса и барока, забравени са – за повече от два века – поетите метафизици, а когато се поставят ренесансови пиеси, украсяват ги с музика и танци, с красиви костюми и красиви актриси, които вече изпълняват женските роли. Това е друг театър, друга публика, с други интереси и представа за развлечения.
Рочестър с поведението си е илюстрация на стила на модните контета и франтове, които се връщат с монархистите от Франция. Те се прибират в Англия с увереността на победители, въпреки че Реставрацията е плод на политически компромис с пуританите, които – след смъртта на Кромуел и с осъзнаването на огромното престъпление, което са извършили (екзекутирали са не просто Чарлс, а божия наместник на Земята) – са загубили вяра в правотата на делото си. В Англия никога повече няма да се мисли за социална революция.