***

Среднощ при нея влязох аз.
Тя спеше. И луна блестеше
в прозореца й. Паднал беше
юргана със изгрял атлаз.

Лежеше в тая светлина,
с гръдта си гола, раздвоена -
като вода, във съд стаена,
бе нейния живот в съня.
1898



Надпис на чаша

Чаша антична до шумното синьо море той намерил,
в древна могила, до пясъчно диво крайбрежие,
дълго се трудил той; дълго в едно е сглобявал
всичко, което могилата хилядолетия свято е крила,
и той прочел върху нея
древната повест на тези безмълвни места:

"Вечно е само морето безбрежно, небето,
вечно е слънцето само, земята и нейния чар -
всичко, което обвързва с невидима връзка
живия дух и сърце с тъмната гробна душа."
1903г.

Заветът на Саади

Щедър бъди като палма. А ако не можеш, бъди
ствол кипарисов, естествен и прям - благороден.
1913г.


***

Ето гробище край Средиземните цветни вълни,
черен ред кипариси в квадрат от високи стени,
белота мавзолейна, блестяща на слънце отвред,
зимен хлад на мистрал, от предпролетна нега обзет,
шум на свежи вълни там, отвън, като бор разшумен,
и зюмбюлено небе в снежни облаци нейде над мен.
1917г.

Нощ

Мразовита нощ, мистрал
(още той звъни).
Виждам вън във блясък бял
хълми, планини.
Ляга в моя бял покой
блясъкът жесток.
Под луната - никой свой,
само аз и Бог.
Само Той е доловил
мъртвата печал,
туй, което съм таил...
Блясък, хлад, мистрал.
1952г.