Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2007 18:30 - Случка с Кралския библиотекар Алфред дьо Мюсе
Автор: dum Категория: Хоби   
Прочетен: 3239 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2007 19:14



***

Бър-бър

Веднъж дори заради Мюсе се случва една история за любов.
Момичето се казвало Лиза. Било хубаво момиче. Особена при синя светлина, с каквато често тези момичета осветяват стаите си, за да изглеждат хубави. Една вечер при него влязъл човек с малко тромава походка и с ръце, които не знаят къде да се дянат.

- Заповядайте - казало момичето на английски и му предложило цигара. Да предразположиш човека е цяло изкуство и Лиза го владеела.

Човекът поклатил отрицателно глава.

- Тогава може би ликьор?

Човекът пак отказал.

- Мисля, че господинът бърза повече, отколкото в такива случаи се бърза.

Човекът се усмихнал виновно и съвсем се объркал.

- Вие сте французойка, нали?

- Да.

- Тогава, по-добре да говорим на френски.

- Както обичате. Вие американец ли сте?

- Да, американец.

На момичето станало интересно. То искало да види този новак на обикновена светлина.

- Искате ли да запаля другата лампа?

- Не, не искам. Така е чудесно.

- О, сигурно господинът е много уморен и иска да си легне. Заповядайте.

- Собствено аз сега и не мисля да лягам. Но кажете ми: вие как стигнахте дотук?

Момичето се разсърдило. То не обичало да бъркат в раната му.

- За това ли сте дошли? - казало злобничко. Човекът се усмихнал горчиво и
смотолевил:

- Но, моля ви се, аз ще си платя за визитата... Тогава Лиза побесняла:

- Вървете си веднага! Не ми трябват вашите долари, чувате ли! Веднага се
махайте! Но чакайте да видя поне мутрата ви. Свиня! - И светнала другата лампа.

Американецът съвсем се объркал.

Момичето легнало в леглото, опънало предизвикателно бедрата си и продължавало да ругае. После наместило възглавницата по-удобно и заплакало. Това е началото на тази сантиментална история. Показало се едно томче на Мюсе. Американецът го видял и запелтечил:

- Ама вие какво?... Мюсе? Та вие... Извинете, аз...

Но момичето го прогонило.

На другия ден той пак дошъл. Но съвсем друг - един такъв - светнал. Оказало се, че бил професор по литература в някакъв университет в Америка. И не бил стар. Не бил в никой случай повече от четиридесет години. А американците на тази възраст се държат.

После е ясно - оженили се.


***

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада.


***

Март

О! Март е месец на красотите!
Месец на изненади.
От сутрин до вечер в горите
бризът премахва стари прегради.

Потокът вече не е заледен.
Вече не е твърда земята.
Вятъра веещ всеки ден
подготвя зеленината.

Лед или вятър, дъжд или слънце,
всички са негови прелести;
Март с руменото си лице
и усмивките в сълзи.



Тагове:   Случка,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nav - :))
24.10.2007 06:21
Гледай Children of the Century с любимата ми Жулиет Бинош (като Санд) и шеметния Benoit Magimel, който се представя не по-зле (като Мюсе), отколкото в размазващия The Piano Player на Ханеке.

А за любовта . . вече ти казах ))
цитирай
2. dum - Благодаря за препоръката и филма!
24.10.2007 13:16
Губи ми се какво си ми казал за любовта, но може и още да не си ми го казал или аз още да не съм го прочел. ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 468391
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930