Прочетен: 3239 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2007 19:14
***
Бър-бър
Веднъж дори заради Мюсе се случва една история за любов.
Момичето се казвало Лиза. Било хубаво момиче. Особена при синя светлина, с каквато често тези момичета осветяват стаите си, за да изглеждат хубави. Една вечер при него влязъл човек с малко тромава походка и с ръце, които не знаят къде да се дянат.
- Заповядайте - казало момичето на английски и му предложило цигара. Да предразположиш човека е цяло изкуство и Лиза го владеела.
Човекът поклатил отрицателно глава.
- Тогава може би ликьор?
Човекът пак отказал.
- Мисля, че господинът бърза повече, отколкото в такива случаи се бърза.
Човекът се усмихнал виновно и съвсем се объркал.
- Вие сте французойка, нали?
- Да.
- Тогава, по-добре да говорим на френски.
- Както обичате. Вие американец ли сте?
- Да, американец.
На момичето станало интересно. То искало да види този новак на обикновена светлина.
- Искате ли да запаля другата лампа?
- Не, не искам. Така е чудесно.
- О, сигурно господинът е много уморен и иска да си легне. Заповядайте.
- Собствено аз сега и не мисля да лягам. Но кажете ми: вие как стигнахте дотук?
Момичето се разсърдило. То не обичало да бъркат в раната му.
- За това ли сте дошли? - казало злобничко. Човекът се усмихнал горчиво и
смотолевил:
- Но, моля ви се, аз ще си платя за визитата... Тогава Лиза побесняла:
- Вървете си веднага! Не ми трябват вашите долари, чувате ли! Веднага се
махайте! Но чакайте да видя поне мутрата ви. Свиня! - И светнала другата лампа.
Американецът съвсем се объркал.
Момичето легнало в леглото, опънало предизвикателно бедрата си и продължавало да ругае. После наместило възглавницата по-удобно и заплакало. Това е началото на тази сантиментална история. Показало се едно томче на Мюсе. Американецът го видял и запелтечил:
- Ама вие какво?... Мюсе? Та вие... Извинете, аз...
Но момичето го прогонило.
На другия ден той пак дошъл. Но съвсем друг - един такъв - светнал. Оказало се, че бил професор по литература в някакъв университет в Америка. И не бил стар. Не бил в никой случай повече от четиридесет години. А американците на тази възраст се държат.
После е ясно - оженили се.
***
Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада.
***
Март
О! Март е месец на красотите!
Месец на изненади.
От сутрин до вечер в горите
бризът премахва стари прегради.
Потокът вече не е заледен.
Вече не е твърда земята.
Вятъра веещ всеки ден
подготвя зеленината.
Лед или вятър, дъжд или слънце,
всички са негови прелести;
Март с руменото си лице
и усмивките в сълзи.
А за любовта . . вече ти казах ))
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог