АЕД

Аз стоя на зряла възраст между цветовете.

Взел съм на око невидимото удивено:

в паяжина от лъчи не се мушичи никой.

Подир сляпата омраза градовете са сдобрени

и така спокойно ще завърша с гледна точка.

Побелял от старост прилеп свети в пещерата.

***

ВОДЕН ДУХ

Да видим воден дух да се пече на слънце.

От леност? От безпомощност? От странност?

В поезията даже буквата не е буквална.

С каквото и значение да е, ще е за всички.

Нечувано. Без пряка реч. Незримо.

Вълната хвърля своя зар: морето ще спечели.

***

ЯРОСТ

Какво че съм поет, а ти си цербер?

Не искам и да зная за морето:

започне ли да вие, побеснявам

и думите излитат като пяна

от моята уста - подай опашка,

когато моята в небето пише...

Аз имам кучи зъби, кучи сине.

Ръмженето ми пази рая.

***

БЪДЕЩЕ

Ако блесна, ще се появиш.

Но как може те да те очакват

гърбом спрямо свойто настояще?
 

Ти си туй, което съм и аз

точно там, където се предвижда,

че ни предстои да се разминем.

Както светлината и гърмът

ние сме в едно и също време,

но се появяваме в различно.


***
ЧУДО

Тревожно е от облаците, станали знамение за всички,

и дините в нощта са толкова червени, че отвътре светят

дори и на луната горе да излезе суха от потопа.

 
Как релсите потракват, сякаш влакът трескав отдалече пише

на рзвалена пишеща машина и насреща му се носи

червеношийката подобно знак да не премине на червено.

 
Но как спасително молитвата на равен глас ни извисява,

изгубил тежестта си, заедно с телата левитира хълмът,

и кучето изтичва към безкрая, който му подхвърля облак.

 
О, чудо е, че по вода върви вълна подир вълната, чудо

е новината, че не са потоп... какъвто и да е животът,

земята се върти на свойта ахилесова пета от радост!

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=245&LangID=1