Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

***

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

***
Песен  

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

 

Зимен вятър над нас от морето повея.
Изпровождах те аз на брега този ден.
Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -
иде тя за леса, иде Вили за мен.

 

Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!
Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!
Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,
понеси, ветре мой, моя скитник дома.

 

Но за мен, ако той е забравил,
нека нивга не спре твоят яростен вой.
Надалече от мен той в морето да плава,
а пък аз да умра с мисълта, че е мой.

 

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

***
На един ковач

След дълъг полет Аполон
веднъж от небесата
с Пегас, крилатия си кон,
се спуснал на земята.

Пегас не бил добър пешак:
подхлъзнал се по склона,
закуцал и провлякъл крак
за скръб на Аполона.

В ковачницата на Вулкан
закарал го ездача
и своя кон неподкован
оставил на ковача.

Ковача цял се изпотил,
но подковал жребеца.
За този труд му заплатил
с един сонет певеца.

Ковачо, виждаш, Аполон
е плащал със сонети.
Ще подковеш ли моя кон
за тези ми куплети? 

***

ПЕСЕНТА НА ВОЙНИКА


Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
с чашка и с песен, за кой ли веч път,
ги пращам по дявола нека вървят.

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен

Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"

***

"Момичето което ми постла леглото"

По пътя ме застигна мрак
планински вятър, силен мраз
замрежи всичко ситен сняг 
и без подслон останах аз.
       За щастие във моя случай
       една девойка ме видя
       и мило в своя дом
       приют за през ноща ми даде тя.
Дулобоко й благодарих
за нейното добро дело
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло
      Тя с тънко ленено платно
      легло във къта ми постла,
      напълни чашата с вино
      и "лека нощ" ми пожелал
Когато до самия праг 
със свещ в ръката тя дойде 
девойката замолих аз
възглавница да ми даде.
       С една възглавница в ръка
       се върна тя при мен завчас
       със таз възглавница така
       я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в мойте ръце
и каза като в мен се сви:
-О, ако има в теб сърце
моминството ми запази
        Тя бе с коси от мек атлаз
        и бяло като крин чело
        с уханни устни беше таз
        която ми постла легло
Бе хладен нежният й крак
и кръгла меката и гръд
две малко бели преспи сняг
навени в този таен кът
          Целувах милото лице
          косите й от мек атлаз
          и тъй с момичето в ръце
          във сън дълбок потънах аз
И пред разсъмване почти 
за път когато бях готов
-О, ти-озлочести ме ти
ми каза моята любов
          Целувах скъпото лице
          очите пълни със тъга
          и каза" Тези две ръце 
          ще ми постилат от сега!"
Тогава тя иглата взе
и дълго щи през този ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен
          Години има от тогаз
          бледнее бялото чело,
          но все по скъпа ми е таз
          която ми постла легло...
 
***

стъпи тук:)

Преди време препечатах доста от поемите на Бърнс в една тема - дори попаднах на два превода на "Ода за западния вятър", може да намериш всички стихове и материали тук


http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=375

Голямо удоволствие сте!

Благодаря ти за глътката очарование от Робърт Бърнс - вечен, неповторим и романтичен!

Знаете ли как е английското заглавие на цитираната тук "песен на войника"? Благодаря.

Обичам Бърнс, а китката ти е чудна... Поздрав!