Богове
 

Боговете са заспали.
Не мислят за нищо.
А утре ще се съберат.
Препълнени от страсти,
ще решат съдбата на простосмъртните
за другия ден.
Ще ме накажат да пиша стихове
или да се влюбя.
Накрая ще се оттеглят в своите непристъпни дворци
и ще се смеят иронично.

***
Стада

Присънват ми се стада,
които никога не съм виждала.
Присънват ми се, че слизат от планината
и минават край мен,
без да ме забележат.
И аз се събуждам
за живота,
за който моите прадеди
са благословили раждането ми.
А овцете вървят ли, вървят,
и не ме познават.
И какво ли да сторя,
що да им кажа?
Оставам сама в планината.
Изчезва звънът на хлопатарите.
Не разбирам защо не мога
да понеса най-естественото поражение -
да се спусна
с овцете в равнината.

***
Да носиш диалог

     Кажете ми, от Сътворението насам има ли нещо по-трудно на този свят от диалога? Има ли нещо, което да изисква повече жертви, повече компромиси? Кое според вас е по-лесно: да построиш египетска пирамида, или да замълчиш, да изслушаш другия, като прекъснеш за малко своя диалог - защото ние всички постоянно "монологизираме"? Можеш ли да допуснеш, че събеседникът ти е на друго мнение, дори противоположно на твоето... Историята, както знаем, е пълна с герои и великомъченици, но съвсем малко в нея са людете, пренебрегнали своята правота, поставили истината на другия над собствената си истина. Това са философи или пък светци...


***