Знам сърдечен свиден кът.

Сред замрели в сън ели,

звучен ручей ромоли,

и лъчи-стрели трептят

 
Там в забрава рой пчели

своя сватбен танц въртят.

Боже, в тоя цветен път

мойта вяра окрили.

***

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

 
Ти безбрежна шир събуди,

звънна в моите стъкла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

 
Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светила —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

***

Небето е безумно синьо,

полето празнично звъни,

там моята душа ще мине

към неизвестни далнини.

 
Ще пръска времето забрава

над позлатените вълни

и моята душа ще плава

към неизвестни далнини.

 
А щом блянът на дух унесен

безбрежна есен осени,

тя ще издъхне като песен

над разлюлените вълни.

***

Лежа в безлюдните пустини

на свойта мразна самота,

край мене слънцето ще мине,

като загубена мечта.

 
Ръце простирам и не зная

кого с любов да призова,

над мене ужасът витае

на непромълвени слова.

 
Безумно вихърът ме брули,

и в скръбний блясък на нощта

пред мене скоро ще отбрули

безшумно своя лик смъртта.

***

Аз бдя. Вековете минават

през моите мъртви очи.

В просторите ангели плават,

и пролетна песен звучи.

 
Над мене цветята се молят,

в превара се гонят лъчи.

Пред твоите празници, пролет,

подвластна душата мълчи.

 
Тя слуша: до нея долита

на времето верния звук,

и сребърни мрежи изплита,

и вихром отлита на юг.

 
Там греят надежди пасхални,

и пеят безбрежни вълни,

над земните дни безначални

всевечното слънце звъни.

 
И тиха душата се свежда,

и шепне смирен благослов.

Сред водната шир се оглежда

сънят на безсмъртна любов.